 |  Смаляваш се, заключен в убеждения,
а вътре в теб умората расте.
Поглъща пътя цял - неосветения
и трескавост поражда - на къде?
Към тази ли инертност, към онази ли,
щом всеки нов мотив ще измени?!...
Душата паразитно са пролазили
събудените сенки на вини.
Безжизнените сокове замръзнаха,
стъблото се преведе и една
тъга необяснима дави въздуха
с лилавите си мохерни влакна.
Безвидното единствено е видимо,
но взираш се за дума и клеймо.
И лупа е беззначното ти минало
и мисълта - какво ли би било...
Ала къде си днес след много бързане -
самотен, неразбран, неоценен...
Прегръщаш ли с ръцете си завързани,
обичаш ли с откъснато сърце?
Или оставяш немите си призраци
ехидно да се кискат до зори?
От себе си тръгни, съвсем наблизо си.
към извора на утрото тръгни.
Публикувано от viatarna на 05.11.2013 @ 17:33:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Отпътуване" | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отпътуване
от mariposasenelalma на 05.11.2013 @ 19:20:38
(Профил | Изпрати бележка) | "Прегръщаш ли с ръцете си завързани,
обичаш ли с откъснато сърце?
.............................................................
От себе си тръгни, съвсем наблизо си,
към извора на утрото тръгни."
Харесах много "Отпътуване" "
Честита награда от поетичния конкурс в Лом, Миленка!
Сигурна съм, че ще имаш още много!
Бъди!!! |
Re: Отпътуване
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 06.11.2013 @ 06:06:14
(Профил | Изпрати бележка) | мерси :)
писано е преди време, сега бих го попроменила, но реших да му спестя пластиките.:)
Колкото до Лом-вчера разбрах от приятелка, никой не ми е звънял още, дори не помня какво съм пратила, но дано са имали стойност творбите...
Благодаря за споделеното вълнение...за тая година са предостатъчно,
пращала съм основно в подкрепа на инициативата, оценяването е някак заклеймяващо и после отговорността на автора литва безкрайно.
А моите криле са уморени...
http://vbox7.com/play:67c834078c |
]
Re: Отпътуване
от zebaitel на 06.11.2013 @ 08:22:23
(Профил | Изпрати бележка) | От себе си тръгни, съвсем наблизо си...
Чудесен съвет към близък или към себе си...
Здравей, Миленка!
|
Re: Отпътуване
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 06.11.2013 @ 11:06:40
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Жив-орадваща!
Съвет...ммм...Да, звучи призивно, но е повече принципно, а не насочено към някой. И все пак си права-намираш себе си, когато първо себе си задгърбиш. Всеки сам на себе си е хоризонт.
Прегръдки! |
]
Re: Отпътуване
от Gorqsht_snqg на 06.11.2013 @ 13:51:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Много прозрял стих, а същевременно надъхан с емоция. Рядкост определено. Има толкова много тъжни истини в него, които ще бдят над счупеното в сърцето ми много след прочитането...Поздравления на дамата в черно, която пише така безнадеждно хубаво! |
Re: Отпътуване
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 06.11.2013 @ 15:40:41
(Профил | Изпрати бележка) | Е, колко да е прозряло стихчето, а и емоционалността му е рехава.И защо истините да са тъжни. Сами по себе си не би трябвало да имат
някакъв отенък и да провокират отношение, другото са лични преценки. Радвам се, че нещо в написаното ти съответства и си припознал в роля, каквато описваш. Смиг и поздрави от морето! Сега е време да си допия следобедното и да потъна в мълчалива ефирност. |
]
Re: Отпътуване
от Gorqsht_snqg на 06.11.2013 @ 21:48:21
(Профил | Изпрати бележка) | Самокритична си. Малко прекомерно, ако ме питаш. Не че има нещо лошо- това ни помага да израстваме като хора. Просто стихът ти не го заслужава, но се чувствам неловко, да споря с майка му! И все пак - за мен си е прекрасен! Иначе всичко в този свят провокира отношение - дори и истините. Поне според мен. А по-тъжно от една истина няма...Интересно колко се различаваме, а пък те чувствам близка въпреки това...Щом с един стих си го постигнала, евала! ;) За морето така благородно ти завидях - много ми липсва...Смиг обратно и сърдечни поздрави на Дамата в черно!
П.П.С. Момиче съм. Май не си личи много тук! ;) |
]
Re: Отпътуване
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 07.11.2013 @ 13:04:59
(Профил | Изпрати бележка) | Критична съм, доколкото не се взимам от една страна на сериозно, а от друга съзнавам отговорността на всяка изречена или премълчана дума. По отношение на това кой как възприема написаното и с какъв интензитет и вариация на емоцията - нямам право на глас. :) За един стихото ще е куцо, за друг окриляващо, за трети ще е незабелязано или пък досадно препъни-камъче по пътя.
хахах, сори..с тия никове и измишльотини вече едва се оправям-има хора дето им имам книжките от години, а после ги преоткривам тук, без да знам кои са, "ама как не ме знаеш, ние си пишем от години" или ама имам те в приятели в еди коя си социална мрежа-пък ти сега се запознаваш, или се срещаме по разни сбирки, пък не знам, че някой бил еди кой си анонимец..аман...За морето няма какво да завиждаш,някой ден ще ти пратя едно рисувано камъче. Аз вече съм потънала във въображаем аромат на борови иглички и безмълвен снежец, чайче от мащерка и пукот на грамофонна плоча...
Ползотворни и отморни есенности :)
|
]
Re: Отпътуване
от Gorqsht_snqg на 08.11.2013 @ 21:40:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Хахаха, това ми е добре познато и на мен! Изпадала съм в неловки ситуации с тези безполови никове, или по-лошо - като моя, ник с несъответстващ пол! :–D Това не е за заблуда на "врага", наистина! ;) Мисля, че е редно да бъда културна и да ти се представя (правя го на лични). Ще си чакам рисуваното камъче от Дамата в черно, да знаеш! ;) С най-топли чувства: Горящ сняг |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 495
ХуЛитери: 4
Всичко: 499
Онлайн сега:
