автор: maistora

Пристигнах най-подир в Созопол! –
окапал – цяла нощ на път…
На плажа, върху пясък топъл,
се сгромолясах като пън.

Погалваше ме нежно бризът
в скалите блъскаше прибой.
Край мене, гледам, се изнизват
рускини млади все от сой.

Наблизо тъпа чалга в бара
гърмеше като на концерт.
Миришеше на сръбска скара
и на шкембе с чеснок* в оцет…

Дразнителите бяха доста,
но съм заспал и... Ставам: БрЯ! –
Гърбът ми – в плам… Повтарях после
„Аз не живея: аз горя…”**
--------------------------------------------
* – чесън (рус.)
** – „Две души” (П. Яворов)