Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 11
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 58840 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща)" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от Drugiyat на 06.11.2013 @ 12:26:25 (Профил | Изпрати бележка) | Днес прочетох стихотворението.
Според мен това е едно от най-добрите ти неща, които познавам.
В Зен-будизма съществува едно течение, в което чрез медитация върху парадоксални текстове практикуващият се опитва да получи просветление. Един такъв текст например е въпросът: Как звучи плясъкът на само една ръка?
Плясъкът на нищото в твоя текст е един много по-добър текст от горния, за да можеш чрез навлизането в него да се освободиш от ограниченията на съществуващото.
Също и другите два стиха:
Ти си другият насън говорещ
с глас наподобяващ твоя.
създават ефект на разпадане на действителността, преливане на теб в другия и премахване на дуалността.
Когато чета горния стих съм щастлив, че избрах за мой псевдоним с сайта името Другият! |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от missana на 06.11.2013 @ 13:11:01 (Профил | Изпрати бележка) | Много ти благодаря /за кой ли път вече/ за високата ти оценка и за този невероятен коментар, който направи! Научавам от него неща, за които не съм знаел. Досега никой не е коментирал така задълбочено мой текст /аз често се отпускам да коментирам по-подробно чужди текстове/. И за това съм ти особено признателен. Но най-вече съм ти признателен затова, че по текстовете ти виждам колко дълбоко си навлязъл в смисъла на нещата. А е винаги приятно да знаеш, че точно такъв автор коментира твои текстове. Мисля, че твоят ник е много удачно избран. Привлича веднага вниманието, защото звучи загадъчно и на всеки му се иска да разбере: Кой е Другият?
Желая ти лек и ползотворен ден и нови успехи на полето на поезията!
Твой: Мисана |
]
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от Rodenavlotos на 05.11.2013 @ 10:46:29 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпи приятелю, Мисана, предполагам, че това стихотворение далеч не е само една явно изплакана болка на син, загубил най-близкия си човек- бащата. Аз съзирам в него и много по-дълбок подтекст и хипотезата, че когато душата на човек напусне тялото и отиде там, където не можеш да застанеш очи в очи с нея, както е било в реалния живот, никога не можеш да си сигурен кой спохожда сънищата ти. Че е възможно чужди хора и чужди разуми, представящи се за твой близък, да тревожат съня ти. И какво тогава реално остава за нас, живите? Само мъртвите спомени за нашите близки. Всичко друго е една химера. |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от missana на 05.11.2013 @ 13:29:48 (Профил | Изпрати бележка) | Много ти благодаря за оценката и коментара ти! Какво да кажа освен, че ме трогна и подаде ръка в днешния сив за мен ден, в който се навършват точно 13 години от...
Така или иначе, достъпни сме за чуждото. То ни отмива все повече и повече, а нашето "островче на уникалност" се смалява като шагреновата кожа на Балзак. Накрая и то потъва, при Атлантида, във водите на Времето!
Желая ти много хубаво настроение и вдъхновение!
Твой: Мисана |
]
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от erka (elokolska@abv.bg) на 05.11.2013 @ 11:12:12 (Профил | Изпрати бележка) | ...може и да греша, но долавям сякаш недадена прошка...
Извинявай, ако коментарът ми е нетактичен!
Поздрави! :) |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от missana на 05.11.2013 @ 13:35:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за оценката и за коментара ти! В никакъв случай не бих го нарекъл нетактичен. Въпросът с прошката е много сложен. Дори и науката наречена "Психоанализ" се занимава с него. Сигурно има и недадена прошка. А прошка трябва да се иска постоянно от другите, за да може пълноценно да се върви напред. Тя стои наравно с изповедта.
Дори бих казал, че от време на време трябва да искаме прошка и от самите себи си.
Поздрав от мен! : |
]
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от Gorqsht_snqg на 05.11.2013 @ 14:48:56 (Профил | Изпрати бележка) | Мисана!!! За кой ли път един от твоите стихове увисва над душата ми, като бесило. Скръбта ти задушава умореният й поглед...Благодаря ти, че сподели това така лично и трудно за прегълщане стихотворение. Поклон пред паметта на Мъжът, за който е писано и пред прекрасният Човек, който е създал. Твоя: Дени |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от missana на 05.11.2013 @ 15:10:42 (Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря, Дени, за оценката, която даде и за този трогателен коментар, който правиш! Трогваш ме искрено. Имаш невероятно добра душа. Както и друг път съм имал честта да отбелязвам - направо ангелска. Изразяваш се при това толкова поетично, а не дежурно, че ме развълнува много. Друго нямам сили просто да кажа. Благодаря ти повторно! |
]
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от voda на 05.11.2013 @ 19:02:36 (Профил | Изпрати бележка) | Поклон!
И светла му памет!
В такива дни трябва да се помълчи... |
Re: Чуждото завинаги спохожда (на покойния ми баща) от missana на 05.11.2013 @ 19:03:22 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти! |
] | |