автор: _katerina_

Слънцето беше притихнало върху раменете на замъка Аламбра. Блещукаше като перла в червена раковина. В небето, като разцъфнал ирис, малки облачета - тичинки се надбягваха.
Сред аромата на рози и азалии, потънали в мистичния танц на фонтаните, Елена и Давид закусваха. Въздухът ухаеше на свежест и пълнеше гърдите им с нови сили.
- Давид, трябва да ти кажа нещо - графинята наруши тази енигматична тишина.
- За теб всичко мила моя - наведе се и я целуна нежно.
- Знаеш, че сме в близки отношения с Негово Величество. По време на твоето отсъствие водихме дълги разговори. Карл Пети склони да ти прости всички грешки, ще те направи адмирал на флота и ще ни венчае...
- Но, какво е условието?
- Ако победиш Хайредин Барбароса.
Капитан Калдерон тъкмо поднасяше една хапка към устата си и тя така остана отворена за един кратък миг.
- Ти знаеш ли какво ми каза току-що?!
- Давид, аз вярвам в теб! Ти си пират, един от най-добрите морски капитани. Кой друг би могъл да излезе срещу него? Сигурна съм, че ще го победиш!
- Да не мислиш, че е лесно да бъде разгромен Червенобрадия?!
- Убиха брат му, ще се справите и него.
- Вече съм го срещал очи в очи. В тях има повече светкавици, отколкото в небето по време на буря. Буйните му вежди са като градоносни облаци.
Капитанът стана от стола и започна да крачи напред-назад около масата.
- За мен ти си най-добрия. Ще потопиш корабите му и ще станеш адмирал на испанската флота.
- Ти знаеш ли, че ме изпращаш на сигурна смърт?! Това ли искаш, кажи ми!
Двамата впериха погледи един в друг, изпълнени с обич и копнеж, но и неистов страх от раздяла.
- Давид, знаеш, че те обичам. Никой друг не може да заеме твоето място в сърцето ми. Ако загинеш, не бих могла да живея без теб. Ако след смъртта душата отива в други светове, където и да си, искам да съм с теб. Но аз зная, че ще победиш този разбойник.
- Неговите кораби са от хиляден екипаж. Много от пленниците му попадат на скамейките за гребци по галерите. Други ги продават като роби в Алжир и Тунис.
- Карл Пети ще ти даде най-бързите кораби.
- При последната битка с него испанците згубиха поне двадесет кораба и три-четири хиляди души. Чувала си разказите за крепостта Пенон, как я разруши камък по камък.
- Сюлейман Първи го назначи за адмирал на своя флот. Разгромиш ли го ти ще си герой. Ще спечелиш най-великата битка в своя живот.
- Скъпа моя, ти си светлината в моя ден! Ако ме обичаш така, както казваш, аз вече съм я спечелил. Нищо не може да те откъсне от сърцето и душата ми. Но щом толкова настояваш и е важно за теб - ще го направя. Ще изляза срещу Хайредин Барбароса и Бог да ни помага!
Капитан Калдерон хвана графинята за ръка и мълчаливо я поведе по алеята.
Вече беше започнал да изрича молитва в съзнанието си. Знаеше, че тази битка не е неговата. Барбароса беше на върха на своята мощ. Всеки капитан, притежаващ собствен кораб, се присъединяваше към флота му. Давид знаеше, че само един залп от Хайрединовите гюлета е достатъчен да разчисти палубата. Мислите му се блъскаха една в друга като вълни в скалист непристъпен бряг. Какво уникално същество е човек! Притежава сила да обича, да съгражда и сила да руши. Любов и омраза бушуват в душата човешка. За едни опрощаващи, за други греховни. Искаше му се всички трудности и препятствия да превърне в свои съюзници.