Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 761
ХуЛитери: 5
Всичко: 766

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19
:: pinkmousy
:: mariq-desislava
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ все така се случва...
раздел: Любовна лирика
автор: meiia

“— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли. “
„Финдли”, Р. Бърнс


В сърцето ми има друг...
И не хлопай нощем отвънка!
Ти не знаеш, че всеки звук
в страха ми ме прави по-звънка.
По-кристална, пО светлина.
И ще се пръсна на чувства!
Изпод спомените ми-пелена,
изпод лъжата на лустрото
после няма да се намери кой
вратата тихо да ти отвори.
И да искаш да станеш мой,
а и каквото да ми говориш,
аз си зная, че това е капан...
И отворя ли, падам в него.
После всеки се среща, сам.
Аз със волята, ти със егото.
И не хлопай, че току виж
съм отворила. Вътре-бездна.
Ще се счупя, ти ще гориш...
Просто начини на изчезване.
Бавно тръгвам след вечерта.
Чужда нощ е и става страшно.
Щом преминах една черта.
нямам минало, имам сегашно.
Сякаш цяла съм само врати
и не смогвам да се залостя.
По-добре ми го изшепти -
излъжи ме, че си ми гостенин.
Аз си зная, че ще е блъф.
Но е нужна причина просто
да ти стана улов. Ти-стръв.
А пък после ще се залостим.



Публикувано от alfa_c на 03.11.2013 @ 17:53:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 20:46:26 часа

добави твой текст
"И все така се случва..." | Вход | 16 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И все така се случва...
от Boryana на 03.11.2013 @ 18:13:37
(Профил | Изпрати бележка)
Много, много, много ми хареса!
Страхотно е, meiia!
(Ама богат речник демонстрирах, какво ще кажеш?:) Обаче то е, защото наистина не ми идват други думи, освен горните.:) )


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 18:48:18
(Профил | Изпрати бележка)
Някак си не ме учудва, че ти е познато и, че затова си мълчиш :).
Речта е иззад думите, нали знаеш, така че...:)
Благодаря ти!

]


Re: И все така се случва...
от Ufff на 03.11.2013 @ 19:00:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ми случва се... Ей сега няколко пъти исках да се залостя в сайта, пък ми пишеше, че съм анонимна, и марш да се регистрирам, за да ти пратя отзив. Исках само да кажа, че закачливичко ми се видя, не знам защо. С намигванка някаква, а?!


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 19:24:36
(Профил | Изпрати бележка)
То, като искаш да се залостиш, отлостват те.:). По закон на Мърфи сякаш...
Закачливо е, да, докато не избие на черен хумор тук-там:).
Ама за мен това какво ли е пък толкоз - дребна шарка някаква!:)

]


Re: И все така се случва...
от shrike на 03.11.2013 @ 19:46:35
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен ми хареса много. Поздрав!


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 20:28:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
Поздрав!:)

]


Re: И все така се случва...
от Rodenavlotos на 03.11.2013 @ 20:15:28
(Профил | Изпрати бележка)
Усеща се веднага, че някой е поставил някого на мястото, което му се полага:))) Но онова, което ми харесва най-много, е фактът, че лирическата героиня вече владее положението. Знам какво представлява това усещане. Рано или късно, човек се отърсва от болката и илюзиите си и започва да диктува условията. За съжаление-обикновено късно. Когато нищо не може да бъде същото.


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 20:32:48
(Профил | Изпрати бележка)
Това с поставянето на място. обикновено е взаимно, понеже е за урок, а никога участниците в един такъв не са случайни и не са масовка:). Диктуването на условията е важно да е безусловно някак, в подобни случаи..;)
А, че късно става и нищо не е същото след това, ясно е..:).
Благодаря ти за предупредителните знаци!:)

]


Re: И все така се случва...
от Rodenavlotos на 03.11.2013 @ 21:21:10
(Профил | Изпрати бележка)
Дано не съм прекалила с нещо. Далеч съм от мисълта, че мога да давам съвети или знаци. Просто си поразсъждавах малко, защото ми прозвуча много близко. Извини ме, мила!

]


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 11:41:48
(Профил | Изпрати бележка)
Ама моля ти се, нали виждаш, че съм сложила усмивка!
Не съм от тия, дето се засягат току-така, че и да се цупят.
А и няма защо! Пък и винаги бих научила нещо нова за живота. Гола вода съм по живеене, да си кажа :).
Освен това и аз пиша едни твърде разсъдителни коментари понякога, та знам и това усещане. А коментарът ти е мил...
Не виждам повод за безпокойство!
Спокойно!:)

]


Re: И все така се случва...
от Omaia на 03.11.2013 @ 20:50:40
(Профил | Изпрати бележка)
Сякаш цяла съм само врати
и не смогвам да се залостя.
!!!

Чупливост, чувственост, красота - Мeiia!


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 21:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
Колко му е да счупиш някой, който е замръзнал от изненада!:)
Един жест и...
Благодаря, Омая!

]


Re: И все така се случва...
от joy_angels на 03.11.2013 @ 20:52:40
(Профил | Изпрати бележка)
Ще се счупя, ти ще гориш... / Просто начини на изчезване.

Бавно тръгвам след вечерта. / Чужда нощ е и става страшно.

Щом преминах една черта. / нямам минало, имам сегашно.

Сякаш цяла съм само врати / и не смогвам да се залостя.

Ей тези бисери искам да съм ги написала аз.


Re: И все така се случва...
от Meiia на 03.11.2013 @ 21:03:42
(Профил | Изпрати бележка)
И да не си ги написала, живяла си ги, което е по-ценно!:)
Пък аз само ...
пиша:).
Благодаря ти!

]


Re: И все така се случва...
от Desito на 04.11.2013 @ 00:19:56
(Профил | Изпрати бележка)
Да наистина все така се случва ... но ако не се случва как ще усетим, че дишаме и сме живи. Изумително нежно и красиво послание.


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 11:37:11
(Профил | Изпрати бележка)
Като че е задължително да се случва така!:)
Животът трябва да се случва просто..

Благодаря ти!

]


Re: И все така се случва...
от zinka на 04.11.2013 @ 06:14:12
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах много..., но...
да оставим сериозното послание настрана.
Пуснала си музата да вилнее из теб
и се е получила добра хореография. :)

Рекох да уловя стъпките, но... не би... :) :
...
Ти си само врати, аз - прозорци.
Все поглеждам дали ще вали
То пък слънчице все се кокори
огледално от спящи коли.

На вратата - катанец с верига,
две ключалки, блндирана сплав.
Аз съм в себе си. И ми стига!
Три в едно съм - Нуф..., Ниф... и Наф-Наф!
:)

И да ти е много успешна седмицата, Мейа! :)


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 11:49:43
(Профил | Изпрати бележка)
Аз мислех, че ми е несериозно посланието, а то пак съм натоварила публиката с мрак:)). Тююю...

Ритъмът ли?! Ами той е .. прав тегел - крив бод:).
Трябваше да се усеща леко заекване, понеже ..като ти тропат на вратата нощем, а те е страх, става едно такова по-различно
говоренето:). Лично мое си:).

Но какво да тормозя админите сега с прекрояване на стихове, и без това им е писнало от такива като мене.
Ако реша да го включа в книга, което не се очертава скоро, непременно ще го остържа отвсякъде откъм грапавини и ще се вслушам във всички отправени ми думи.
Ще гледам също обаче да си остане мое стихотворение, което значи, че не трябва да е идеално:). Няма да съм аз, ако няма (м) проблеми!;)

Благодаря!
И аз много й се надявам на тази седмица, ама да видим...
Ти даде едно рамо, сега трябва просто да си свърша работата , че да има и резултатност в края на неделята:).

]


Re: И все така се случва...
от daro на 04.11.2013 @ 07:50:26
(Профил | Изпрати бележка)
"А пък после ще се залостим."

... в пости

(.)


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 12:00:37
(Профил | Изпрати бележка)
Ииих и ти пък , Даро...
Тъкмо си помислих, че най-накрая и аз написах нещо по-разгулно, и ме вкара пак в пости:).
Всъщност, постите могат да бъдат дори духовен разврат, ако и да не са реален такъв. Зависи кой как влиза в тях, за мотивите говоря. Пък аз мирно и тихо не плувам в Живота (най-общо казано, дори генерално) отдавна (понеже не го харесвам особено), та ... прав си да ти кажа.

Няма да лъжа, че докато мислих (няколко секунди;) ), около финала като как да е, усетих точно тази идея, която ти си открил. И си прав. Никъде не съм казала, че залостването ще е съвместно:), а по-скоро върви към поединично барикадиране:).
Спомих си за целта и приказката за "Твърдушка, Мекушка и Сладушка". На нея се учех да чета, на нея да се уча и да живея ли?! Много съм зле, явно:).

Благодаря за различния поглед! Като че ли по-верен е...

]


Re: И все така се случва...
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 04.11.2013 @ 08:42:12
(Профил | Изпрати бележка)
Очарователен стих!


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 12:02:15
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че те очаровам с нещо!:)
Благодаря ти!

]


Re: И все така се случва...
от ANG на 04.11.2013 @ 12:57:41
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
пО-читател съм ти

отивам да купувам райбери


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 13:40:26
(Профил | Изпрати бележка)
Вземи и едно резе за всеки случай..:)

]


Re: И все така се случва...
от missana на 04.11.2013 @ 17:28:40
(Профил | Изпрати бележка)
Феноменът на раздвоението. Когато искаш да си с този, с който е невъзможно да бъдеш както е според общоприетите норми и като звяр го приемаш само тайно в пещерата на сърцето си и в пламъците на страстта си. Но това никога не е достатъчно...и за двамата!

Поздравления, Мея! Силен и изстрадан до истинност текст!
Твой: Мисана


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 21:32:10
(Профил | Изпрати бележка)
Раздвоението си е друга вселена направо, която дава, но и черпи енергия от нас. Някак не ми се иска да разсъждавам повече. Ти прекрасно си го казал.
"пещерата на сърцето " - хареса ми!:)
Благодаря ти!

]


Re: И все така се случва...
от Albicia (albizzia@abv.bg) на 04.11.2013 @ 18:47:59
(Профил | Изпрати бележка)
Четох го поне 7 пъти един след друг. И всеки път имам усещането, че стихотворението диша. Сякаш се намирам на една от онези люлки-клатушки, на която се люлеят двама: докато единият е горе, другият е долу, а после става обратното. Направо ми стана любимо за тази вечер.
:)


Re: И все така се случва...
от Meiia на 04.11.2013 @ 21:36:54
(Профил | Изпрати бележка)
Седем пъти?!
Направо се притесних...:)

За люлките си абсолютно права! Само дето забревяш за онзи сладък момент, помниш от детството, вярвам, когато единият внезапно вземе, че стане, докато е долу и хукне да си играе на пързалката, да речем:). Какво ли става с другия?!:) Дано оживее, та да диша:).

Щом е за тази вечер - може да ти е любимо.
И на мен ми беше любимо, докато го писах, но вече не е:).

]


Re: И все така се случва...
от Albicia (albizzia@abv.bg) на 05.11.2013 @ 09:22:00
(Профил | Изпрати бележка)
Не се притеснявай, хареса ми много на твоята люлка, бих се люляла още поне 7 пъти на нея. :) И за другия не се коси, оживява, със сигурност (в 21 век детските площадки са обезопасени с една мнооого дълга и потресаваща наредба).
А това, че вече не ти е любимо може да означава само едно: вече е готово следващото. :)

]


Re: И все така се случва...
от Meiia на 06.11.2013 @ 11:06:17
(Профил | Изпрати бележка)
Вярно, така ги обезопасиха и осакатиха даже с изисквания тези площадки, че човек не може да изпита удоволствие от падането:). Добре, че в любовта все още не е така и, че там всикчо най-често е наопаки на изискванията и на очакванията:).
Оживява се, да..знам:). А после пак отначало... детска работа направо!:)

Благодаря за люлеенето!

]


Re: И все така се случва...
от chocolate на 05.11.2013 @ 03:53:50
(Профил | Изпрати бележка)
... Но е нужна причина просто...
__________________

На мъжа му трябва място; на жената - причина. Ако липсва - измисля се...
:-)
Не мога да преценя - философията или поезията надделява. Няма значение.


Re: И все така се случва...
от Meiia на 06.11.2013 @ 11:08:48
(Профил | Изпрати бележка)
Измисля се, да...
Ама едни мислители са тогава, знаеш;)
Та и аз така не знам и не мога да ти отговоря с мисъл или с чувство съм писала. Но категорично е без мисъл!:)

]


Re: И все така се случва...
от mariq-desislava на 06.11.2013 @ 19:32:41
(Профил | Изпрати бележка)
Доста желано е това залостване в другия.:) Да му се прище на човек на мига да го опита.;)


Re: И все така се случва...
от Meiia на 06.11.2013 @ 20:50:28
(Профил | Изпрати бележка)
То така се прави, на мига:). Пропуснеш ли го, не е точно залостване вече..:)
в другия..
а в себе си.

]


Re: И все така се случва...
от Gazarkata17 на 28.11.2013 @ 16:14:22
(Профил | Изпрати бележка)
Браво мила,хареса ми!


Re: И все така се случва...
от Meiia на 29.11.2013 @ 21:52:13
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти харесва!:)

]