автор: alfa_c

Добре дошъл.
                    Сърцето ми е хан –
да бутнеш с поглед - пак ще ти отворя.
Ти пак ли призори от сънища пиян
престъпно трезво ще пришпориш коня?
И пак ли – виснала на пантите врата –
ще зея:
          „Скррръъъц...
                          Да беше ме затръшнал!”
Не се излиза без „Сполай...” от хан,
щом конят ти по навик ще те връща.
Къде да ти постеля в дом за ветрове,
фъртуни, снегове и гръмотевици...
Ти можеше с три думи да ги спреш.
Да бе попитал призори:
                                  „Добре ли си?”
Добре съм – щях да кажа – лек ти път
и щеше ханът да засвети като къща...

Днес мракът остри нокти и извива гръб –
ще се погали в теб, а мен ще ме разкъса.
____

Из "Празни приказки за Франкенщайн"