автор: Angelova_Rosi

Повтаряме легендите, не виждаш ли!?
Историите влизат в нас неканени.
Разделят ни невидимо. Отсичат ни.
Защо?! За да намерим… вятъра!?
Ще трябва да запалим библиотеките!
И да четем по облаци, по изгреви,
по утрото, което се преселва
във всички птици, мокри от безсилие!?
Не ми желай абстракции по вятъра!
Желанията нямат общи корени.
Благодаря за болката, с която
отново дъждовете се повториха!
Възможното, което в нас остава
е фина трансформация на писък.
И ако има бог, във който вярваш,
надявам се да те обича истински.