Есента се завръща с ятата
на отлитащи истини,
бавно гаснат очите
на живота измислен.
Есента се завръща с небето
на изгубени залези,
няма повече пътници
по безмълвните гари.
Есента се завръща със слънцето
на отминали истини,
носи пусто и празно
за подарък от нищото.
Есента се завръща и буди
догорелите спомени
и разбираш, че вече
си останал без корени.