автор: atom

Не искам да прощавам, а да знам
простимото дали се изразходва.
Бих тръгнал непрощаващо натам,
където греховете са безплодни.
Където всяка страст е от ума
и всяка мисъл идва от сърцето,
и в чуждите очи сме у дома,
а с нашите – обичаме и светим.
Това е друг, съвсем различен свят,
но аз държа на крехкото си право
да бъда всепрощаващо инат.
И моля! Никой! Да не ми прощава!