автор: kaynadina

Стоим тук с теб,
бял лист.
И ти не си онова,
което искам да видя.
Не искам теб със съдържание да изпълвам.
Държа те,
и другото липсва.
Не те искам, бял лист.
Искам да си
Чаршаф.
Легло.
Огризка.
Очи.
Дума.
Искам да те намачкам.
И да звучи смях.
Искам от белотата ти
деца да изкубна.
Искам
да си черен, бял лист.
Като прегръдка,
миг щастие
в черно.
Така тихо
и звучно
между целувките ни.
Искам те черен, бял лист.
Като нощ,
в която гаснат слънца,
и звезди изплуват.
Черен.
Като кожа.
И смърт, и желание.
Черен,
като край.
На нещо,
което няма да бъде.
Искам те черен, бял лист
за да помня
малко още...
Само една
Нощ.