По метлата зад вратата
има есенна позлата -
сигурно е мела звезден прах.
И от вятъра навярно,
е разрошена горката,
сякаш - в небесата е била.
От сърдечни пълнолуния
само нощите са будни.
Кой ли днес е още романтик?
Звездолетът зад вратата
е метлата, със която
детството на старците лети.
За разсипаните грешки,
за болежките човешки,
някой ден ще чуя послеслов.
А изметеното лято
и метлата, и вратата,
ще са с мен и в другия живот.