автор: Lily

Във фитнеса срещнах Радостина. Понякога се натъкваме на стари познати, за които никога не бихме си помислили и чиито имена смятаме, че безвъзвратно И се боря с живота…са се изтрили от мозъците ни.
Но точно в такъв момент на внезапна среща, след миг първоначално блокиране, спомени се възкресяват в паметта ни. Радостина - гимназистка. Плаха, наплашена, уплашена…не знам. Може би прекалено комплексирана. Неизменен зубър с надвиснало зачервено от напрежение лице, вперено в учебниците с трескав поглед. Обаче малко неадекватна когато излезе от тази си среда на занимания. "мама" и "татко" - любимите й думи.
Радостина! Сега пред мен това тя ли е…не знам. Май има нещо общо във физиономията. Все пак това не е гаранция, че пред мен стои тази същата Радостина, за която си спомних. Колко много хора по света си приличат. Имат сходни носове, сходни усти, колко много хора имат сини очи или прави коси.
Ами да, не е тя. Говоря с нея. Тази е много дебела. Радостина е по-стройна. Все пак, обаче, за пет години хората могат и да отслабнат и да напълнеят, и при това, дори до неузнаваумост. Значи е тя, просто е напълняла. И все пак, това не е тя. Не познавам тази Радостина. Дали да не поискам личната й карта? Тогава ще се уверя. Ще се уверя, че е тя или, че не е тя. Ще се уверя, че е тя, но…всъщност не е тя. Не е същата, която си спомням. Продължавам да говоря с нея. За някакво минало, за някакви минали хора, които вече макар и да са същите притежатели на личните си карти и дипломите си, аз изобщо вече не познавам. Сега в реалното настояще стоим като възкръснали образи от миналото една срещу друга и се обкръжаваме с други подобни сенки. "А! Дора! Да, във Франция е, омъжена за мароканец, има си бебе." Дора. С черните тениски и суичъри с щампи на метал-бандите.
"Аз съм изключително заета, много ангажирана - ходя непрекъснато по разни интервюта за работа и се боря с живота."
И се боря с живота…
Излизам. Навън е студено. Вървя унесена във вятъра и в качулката ми кънти "и се боря с живота…" Хората се борят с живота, а ти какво правиш? Бориш ли се и ти с живота?
И се боря с живота…И се боря с живота…
Защо да се боря с живота, с живота не сме врагове.
Не, Ради, радостно момиче, защо се бориш с живота! Ами ако вземеш, че го пребориш?
Стана ми топло в меката качулка. Да, Ради. И аз се боря. Но не с живота...
Боря се за живота.