автор: rimoza

На съдбата си здраво хвани юздите,
да пее звънко камшикът, не я жали,
нека е ясно, че ти не си от "добрите",
които се примиряват с всички злини,
с подлите й капани, тъй уж било орисано,
черния си късмет под камък бял погреби,
знай, няма такъв филм „така ми било писано",
как и какво да се случва смело сам избери.
Кажи й: „Отказвам да бъда верен твой роб,
писна ми сляпо и другата си буза да давам,
от днес със зъби и нокти ще се боря до гроб
и не ти мен, а аз теб вече ще управлявам,
много изкъсо ще държа юздите ти занапред,
не ти, а аз ще си избирам пътя и посоката,
оттук нататък ще има нови правила, нов ред,
на грозните ти номера завинаги слагам точка.”
Бог не е дал статут непроменим на съдбата,
винаги вярвай,че можеш,че си силен човек,
щом от огън и вода си изковеш крилата,
трудният път към сбъдването ще стане лек,
себе си бъди, кажи си твърдо, аз така избрах,
дръзко през бурите полети към светло небе,
бялата врата на щастието отключи без страх
и усмихнато слънце ще запее в твоето сърце.