автор: Dorian_Lekov

Аз съм българче, юнашка
майка мен ме е родила
мизерия и немотия сиромашка
царят навред в родината ми мила.

Аз съм българче и не обичам
горите ни да са опожарени,
да ги залесим отново аз се вричам
радост ще е туй за мене.

Аз съм българче свободно,
в БЪЛГАРИЯ аз искам да живея,
а не за всичко българско и родно
да скърбя тъгувам и жалея.

Аз съм българче и растна
в смутни дни, във вълче време,
не мисля за съдбата си неясна,
а за някогашното юнашко племе.

А дядо Вазов– един същински патриот,
ако някак бъдещето бе узнал,
не би ли се обърнал в своя гроб
и би ли пак родината ни тъй възпял.