 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)" | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.10.2013 @ 12:59:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Но понякога спомена е една дълга кристална верига от дъгоцветни структури, опиващи настоящето. |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 13:13:51
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Лео, за този много точен и смислен коментар!
С поздрав: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 17:10:02
(Профил | Изпрати бележка) | Извини ме, Лео! Отсъствах и чак сега видях оценката ти и придружителните думи. Благодаря ти от сърце. Наистина много ме трогна. Трудно ми е да сдържа вълнението си! Твоето признание означава много за мен.
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.10.2013 @ 13:13:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма за какво да се извиняваш. Аз си кютя перманентно в нета, щото ми го позволява работата, но знам, че не всеки е като мен. А коментара ми сигурно е един от най-постните, но пък е от сърце :)) |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 29.10.2013 @ 13:31:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, коментарът ти е много хубав. Трогна ме и единствената дума, която си употребил във връзка с оценката си - "кристално". Вероятно никой не може по-точно с една единствена дума да даде точната характеристика на този текст. Благодаря ти още един път от сърце! : Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от Drugiyat на 28.10.2013 @ 13:28:06
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам, че стихотворенията ти стават все по-интензивни и неочаквани. Навярно с всяко едно от тях се връщаш все по-назад в миналото си.
Поздрави! |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 13:44:17
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти както за високата оценка /която даваш пръв от всички!/, така и за този толкова благодатен коментар на текста ми!
До този момент, никой освен фантастите, с родоначалник - Хърбърт Уелс, не е създал машина на времето, с помощта на която да се завръщаме /например/ в миналото. Но именно Поезията е такава машина. Трябва само да седнем в нея и тя ни връща към най-съкровените спомени - вечно приседнали - там - на Камъка на Миналото - кратки като белите кристали сол на морето.
Желая ти една творчески вдъхновена седмица! : Мисана |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 14:13:10
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси за оценката ти и за коментара ти! Този текст е по повод един незабравим спомен /надявам се и за двамата/, свързан с нея от Дружба - Варна - 1981г., където се проведе първата международна конференция по Комплексен анализ /моята тясна специалност/. Тогава бях на 27, а тя на 35. Не чак толкова внушителна разлика. Прав си, че невероятно красивата и незабравима Ралица заслужава повече от едно стихотворение. Но поетичните ми сили стигнаха само за 3 качествени. Прецених, че това е най-подходящо за публикуване в сайта. Другите са по-интимни и ги спестявам на читателите.
С поздрав: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 28.10.2013 @ 15:22:42
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | E, и на мене е кака, ама сме приятели от студентските години. Тя си е същата и сега. Обичам хората, които не се променят. А тя освен всичкото е човек. Напиши за човека Ралица Ковачева. Кендеров организира събиране по случай рождения ден (на нея и една друга колежка). Много хубаво стана. Прати му стиха - и той ще се зарадва (тя може малко да се смути - скромна си остана).
Първо ме стресна - то института на погребално бюро е заприличал... преди година почти в един ден Андрешко и Шампи си отидоха, та като се спомене някой (а в заглавието е "спомен") веднага се стряскам. Апропо, Андрешко формално още е в института.
Туй то, както би казал Валери. |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 17:51:31
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за тази информация!
Ще изпратя стихотворението лично на Ралица. Тя сама трябва да прецени дали иска да бъде приложено към мероприятия, свързани с рождения й ден. Мисля, че то е писано от мен единствено в знак на уважение към нея и не съдържа никакви злепоставящи я намеци от моя страна.
Всеки, който желае да види жената, на която е посветено въпросното стихотворение, да отвори следния адрес:
http://www.math.bas.bg/~rkovach/
С поздрав: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от apostola на 28.10.2013 @ 14:26:13
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, този камък на спомените!"Кратък кристал върху бялата сол на морето." Благодарение на теб, Мисана, погледнах "...небето от кръстове звездни запалено..." и ми стана хубаво на душата!
Харесах написаното!Кратко,но чудесно посвещение!
Желая ти хубава и творческа седмица!Поздравче от мен! |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 15:18:28
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле, за оценката и за коментара ти! Радвам се, че ценител на поезията като теб, е харесал моя текст. Това ме трогва и ме зарежда с творчески импулс и вдъхновение.
Да ти се връщат умножени в пъти, всички хубави пожелания, които ми отправяш!
Твой: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 16:12:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Убедена съм, доколкото те познавам вече, приятелю Мисана, че музата, която е вдъхновила това прекрасно стихотворение е един наистина уникален човек, защото знам, че теб никой по-малко от уникален, човек, не би те впечатлил, още по-малко пък да посветиш толкова криви стихове. Удоволствие беше да прочета, а ти все повече ме очароваш с всяка новопоставена творба. |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 17:06:59
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелко моя, както за високата ти оценка, така и за коментара ти! Да, права си. Ралица Ковачева е невероятен човек. Рядко красива жена, гениален математик, който може да бъде сравнен със София Ковалевска, Софи Жермен и Хипатия, взети заедно. Тя не може да не предизвика възхищение в сърцето на всеки мъж. Всъщност тя си остана все така красива. Бих й пожелал да е дълги години жива и здрава и да продължава да твори. Но в онези далечни години, освен с безмерния си талант, тя ме привличаше и духовно.
Желая ти една красива вечер сред най-близките до сърцето ти хора!
Твой: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 17:52:11
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за тази толкова емоционална информация. Беше много полезно за мен да науча неща, които не съм знаела.
Красива вечер и на теб, приятелю! |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 18:02:52
(Профил | Изпрати бележка) | Скъпа приятелко! Виждам, че проявяваш известен интерес към темата свързана с тази жена. Изпращам ти адрес, на който можеш да видиш как изглежда тя сега. Вие сте почти връстници с нея. Всъщност тя е по-голямата от 2-те ви с 2 години:
http://www.math.bas.bg/~rkovach/
Приятна вечер от мен! |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от snejen_bor на 28.10.2013 @ 20:20:30
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/ | Моите думи са безсилни да анализират кристалните Ви изблици, но мога да говоря за чувствата породени от многократните прочити на стихотворението ,които са парфюмът, който дълго ухае след това.Ровенето в Невъзможното силно Ви интригува, дори факта , че е с главна буква ,говори за това
, Невъзможното трансформирано в спомени, които топлят в дългите зимни нощи, или ни разплакват проклинайки Невъзможното да бъде всичко както преди.
Реалистична картина...стаените.. втренчени в себе си къщи и..небето от кръстове звездни запалено.. говори за неистовия стремеж на човека да е при звездите, та нали затова са звезди и мястото е там, на небето.Но на човек му е нужно малко,като това да приседнеш до любимия човек.. което до сетният си ден не маже да осъзнае.Прощавайте за многословието,стиховете Ви съм безсилна да анализирам ,остава доволството ,че се докоснах и почуствах стаените Ви мисли увенчани в стих силно докосващ ...кристал върху бялата сол на морето..... |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 28.10.2013 @ 20:32:48
(Профил | Изпрати бележка) | Не, не е многословие. В никакъв случай. Това е един много прецизен анализ, според мен. И съм Ви много благодарен, че го правите. Все още в главата ми парят стиховете на една моя позната - Поет, с която не сме се виждали цяла вечност, но която бе казала:
Звездите избухват от вестта за изминалата вечност,
от шепота на бъдещия безкрай
...и от безсмислието на настоящия миг!
Ето това е, което остро липсва - Вестта за изминалата вечност между двама ближни!
С най-голяма признателност за стореното от Вас! : Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от mariposasenelalma на 28.10.2013 @ 22:57:47
(Профил | Изпрати бележка) | Всяка жена би била щастлива , ако някой й посвети Такъв стих...
Пожелала ли съм ти щастлива седмица? Ако не - пожелавам ти! :) |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 29.10.2013 @ 08:17:42
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ваня, за оценката ти и за този твой коментар! Дано си познала в констатацията си. Защото единствен смисъл на посвещението е, то да да изпълни предназначението си. Тогава се реализира някакъв негов смисъл.
Аз ти пожелавам до минимум грижи и да напишеш нови прекрасни стихотворения!
Твой: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от Gorqsht_snqg на 29.10.2013 @ 02:22:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Колкото повече те чета, толкова повече потъвам...И редно ли е да го нарека потъване след като ми е леко и свободно на душата, след като тя се губи в думите ти, за да се намери? :) Неизменно хубав стих, прекрасно посвещение! Сигурна съм, че Ралица ще се трогне много! Сърдечни поздрави: Дени |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 29.10.2013 @ 08:26:17
(Профил | Изпрати бележка) | Бллагодаря ти, Дени и за оценката ти и за този толкова мил и искрен коментар! В него се чувства, колко е необременена душата ти от гнета на заобикалящата ни действителност. Може да е тъжна понякога, но е ангелски чиста и непреднамерена. За Ралица, какво да ти кажа. Вероятно ме помни номинално. Но бездната от време, което дели този спомен от сегашния момент, прави малко вероятно той да е оцелял като интензитет. Съхранил се е единствено в стиха ми. И според мен, това е главното. Дано това я трогне. Това ще бъде предостатъчно.
Желая ти да останеш все така - недокосната от мрачните сенки, които се стелят над нас!
Твой: Мисана |
]
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от shrike на 31.10.2013 @ 09:54:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво! Поздрав! |
Re: Тъй както споменът... (на Ралица Ковачева)
от missana на 31.10.2013 @ 10:12:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, shrike!
Това, което мога да кажа само е: една много "vieille histoire".
Специален поздрав от мен! : Мисана
П.С. И не забравяй ближните.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 2
Всичко: 840
Онлайн сега:
