 |  Разбира се, че с Господ сме на „ти” отдавна.
Аз всяка вечер водя разговори с него.
Като с приятел. Като равен с равен.
И всички задни мисли са погребани.
А, предполагам, не го правя само аз.
Та той е Господ- със любов към всички!
Но как успява, ден след ден и час след час,
да ни накара да се чувстваме обичани?
Да ни накара да се чувстваме единствени,
богоизбрани, приласкани, мънички.
Като дечица, пърхащи в невинност!
А Злото? То не е във нас- отвънка е!
А греховете ни? Те са човешки, дребни са!
Простени са, докато ги изричаме.
Шест милиарда всеки ден говорят с теб,
а ти ги слушаш, Господи, и ги обичаш.
Публикувано от viatarna на 28.10.2013 @ 12:50:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Любов" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Любов
от missana на 28.10.2013 @ 13:12:28
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво, бих казал - пълнокръвно, стихотворение на Родена в лотос. Изпълнено с набожен оптимизъм. От поетична гледна точка заслужава най-високата оценка. Но от гледна точка на обективната истина, доколкото имам опита да я познавам, бих оспорил авторската теза, че злото е извън нас. Тук /според мен/ по-права е Елица Ангелова, която в "Да се свърши..." , с линк на произведението
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=166597
утвърждава, че сърцето ни е разделено на 2 половини - единият дял е на Бога, а другият - на Дявола.
Злото е и извън нас, но то е и в нас - в най-мрачните кътчета на сърцето ни.
Освен това авторката е пропуснала /от чисто фактологична гледна точка/ да актуализира броя на човешките същества на планетата, които със сигурност вече са около 7 милиарда. Но ако в демографските данни стои записано все още числото 6, оттеглям тази си бележка.
Поздравление за хубавото стихотворение от мен! : Мисана |
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 14:52:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, приятелю! Явно, този път прозорливостта ти е малко изневерила, или пък аз не съм успяла убедително да предам онова, което съм искала да кажа. Не е набожно, нито пълно с оптимизъм стихотворението. Опитах се да кажа, колко е търпелив Бог и колко великодушен, за да слуша всеки ден и час лицемерните ни клетви и молби. Как е принуден да слуша лъжите на всеки от нас, че е чист като ангел, или най-малкото собствените грехове са нищожни. Че всеки друг е грешен, а самият той не е. Сякаш злото никога не е в самия него, а някъде винаги отвън. А Господ е достатъчно търпелив и великодушен да ни слуша оправданията и лъжите и да ни прощава. |
]
Re: Любов
от missana на 28.10.2013 @ 19:24:49
(Профил | Изпрати бележка) | Както го обясняваш сега, съвършено друго излиза. Вероятно не съм те разбрал добре. В такъв случай ти се извинявам. Но все пак мисля под линия би било по-добре да се даде упътването ти, защото в цитирания вид:
"А Злото? То не е във нас- отвънка е!",
ще се подведат и други, освен мен. Почти съм сигурен в това.
Още един път - поздравления за силното стихо! |
]
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 19:51:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, ако тръгна да обяснявам, си губи смисълът. Явно не съм успяла убедително да предам тази самоирония, която бях заложила, щом и ти не си го разбрал. Ще се наложи да го преработвам. |
]
Re: Любов
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.10.2013 @ 13:12:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Че къде да е злото, ако не в нас самите. Не казвам лично в теб или мен, макар, че за мене имам някои съмнения. Но без зло има ли добро, без черно - бяло и без грозно - красиво? Дуализма е този, дето ни крепи и кара да продължаваме смело напред. |
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 14:57:22
(Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, че е останало неразбрано, но аз точно това исках да предам в стихотворението. Самоиронизирам себе си и всички останали, че се представяме пред Господ като невинни ангелии никой не признава, че Злото е и вътре в него. Винаги го виждаме само у другите. Но явно не съм се справила с идеята си. Затова слагах удивителните след всяка една реплика.
Благодаря ти за хубавия коментар и искам да знаеш, че е абсолютно вярно това, което си писал. |
]
Re: Любов
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.10.2013 @ 15:26:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля, че добре усетих идеята ти и я оцених като изразих дуализъм по моя си начин. Чрез мнима критика, която не трябва да приемаш като неразбиране или негативна оценка. Но как инак ще ни разберат другите, ако не се изразим в противовес. Постоянното съгласие не обезсмисля ли малко творчеството? Аз предпочитам да ме изкритикуват конструктивно, дето се казва пред хвалебственото песнопение. Защото знам че не мога да пиша или поне не както трябва. |
]
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 15:27:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз не се обидих от коментарите, а се опитах да изясня позицията си. Може би не съм се справила успешно с претворяването на идеята си. Благодаря ти! |
]
Re: Любов
от Drugiyat на 28.10.2013 @ 13:32:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихотворение на едно младо момиче! |
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 15:00:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, благодаря за незаслужения комплимент. Но това стихотворение е израз на признание на горчивата истина, че злото се крие в мен и във всеки един от нас, в по-малко или по-голяма степен, но никой не го признава за себе си. А Господ ни гледа сеира, но е достатъчно великодушен да ни прощава. |
]
Re: Любов
от Drugiyat на 29.10.2013 @ 08:24:15
(Профил | Изпрати бележка) | Стихоторението оставя в мен усещането за едно съвсем малко момиче, които води първите си разговори с Бог - пълни с наивност и доверие.
За мен или ти се намираш на това ниво на отношение с Него, което е за завиждане, или изразяваш с поезията си допълнително неща, които въобще не си имала впредвид, което е непогрешим критерий за поетичен талант.
Лек ден! |
]
Re: Любов
от Rodenavlotos на 29.10.2013 @ 12:22:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти. Аз си мислех, че е очебийна самоиронията и идеята, която съм заложила. Тя няма нищо общо с възторженото преклонение пред Бог, разбира се. Неговата любов е неоспорима и не нужна аз да й правя реклама. Извървях по-голямата част от живота си като тотална атеистка. Да кажем, че си имам своите отношения с Него. Друга ми беше идеята и, за да не се обяснявам отново, просто те моля да погледнеш надолу отговорите ми на другите коментари, и особено на този на Ваня. Тя прояви невероятна прозорливост.
Поздрави! |
]
Re: Любов
от mariposasenelalma на 28.10.2013 @ 20:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесен е стихът ти, Светле, и не е неразбираем.Просто трябва да се чете внимателно .Самото заглавие говори много.
Любовта е единственото чувство, което не трябва да се заслужи, не е необходимо, за разлика от уважението, доверието, приятелството. Тя ти се дава, или я има или я няма.Понякога се влюбваш в негодник, а не можеш да обичаш стойностният човек, който го заслужава. Затова е Любов. Необяснима, както казва
Недялко Йорданов. Та, още заглавието говори, че ние не получаваме Господната любов, защото сме добрички...
Много задълбах...
Ако аз бях написала тоя стих/ не, че е във възможностите ми/
последните два реда щяха да са :
"Шест милиарда всеки ден те лъжат, Господи,
а ти ги слушаш . И ги обичаш..."
Но аз съм чалгаджийка, при мен всичко е директно, няма нужда
да вникваш... :)
Прегръдки, момиче ! И пиши... |
Re: Любов
от Rodenavlotos на 28.10.2013 @ 22:01:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ха, в интерес на истината, точно така го бях написала, миличка! Първоначално. Но реших да го направя по завоалирано, за да не се засегнат светците:)))
Великолепен коментар, каквито винаги са твоите и невероятна прозорливост. Поздравление, мила! И с твое разрешение, ще си върна първоначалния вариант. Не ми пука кой ще се засегне:)))
Прегръдки-и-и-и!!! |
]
Re: Любов
от Gorqsht_snqg на 29.10.2013 @ 02:45:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Изключително е, Родена! Прости ми, но и аз при първият прочит го изтълкувах погрешно като Мисана и други читатели. Чак след като изчетох коментарите ти прозрях истинският му смисъл! Наистина великолепен стих! Напомни ми на един любим мой цитат от романа Студена Планина на приказния Чарлз Фрейзър, когато се говори за Господ и гражданската война в Америка: "Предполагам, че Бог е изнурен от това да бъде привикван от двете страни на едно противоречие." Узрял и мъдър стих, и ако още вярвах в Господ може би даже щеше да ми стане мъчно за него...Поздравления на Поетесата от Лотуса! :) |
Re: Любов
от Rodenavlotos на 29.10.2013 @ 06:22:02
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм от онова време, когато учеха, че религията е опиум за народите и когато беше табу да се влиза в църква, а бабите и майките ни тайно се молеха и кръстеха в къщи. Рискувалите да влязат в църква изчезваха без следа, или изпадаха в тотална немилост. Дълги години бях абсолютен атеист, докато животът не ми поднесе поводи да стана по-толерантна и да намеря общ език с Господ. Мисля, че оттогава ми стана по-комфортно на душата. Сега не убеждавам никого, а и вярвам, че и най-заклетият атеист живее с някаква мъничка своя вяра в душата.
Благодаря ти за този прекрасен коментар! Красив ден ти желая! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 785
ХуЛитери: 1
Всичко: 786
Онлайн сега:
