автор: YouNeedLobotomy

Това е история за хора.
Хора, които знаеха малко от много неща. Не знаеха достатъчно, за да ги обичат, но достатъчно, за да се убедят, че в тях няма магия.


Никой от тях никога не бе наистина гладен от толкова отдавна, че храната беше загубила вкуса си. Затова предпочитаха да ядат чипс пред всеки деликатес.


Никой от тях никога не бе наистина отегчен. Винаги имаше суперскоростна култура, която да ги залее с информация за всичко. Не достатъчно, за да се научат да го обичат, но достатъчно, за да разберат, че няма магия в него. Никога не бяха отегчени. Никога не бяха истински заинтересовани.


В хилядите светлини около тях имаше толкова много секс, че те не спираха да мастурбират. Никой от тях не бе тормозен от слaст за дълго. Никой от тях не изпитваше истинска страст никога.


Бяха толкова внимателни с чувствата си, че беше ужасно трудно да започнат да страдат. Единственото, което им причиняваше нещо като болка, беше животът им.


На някакво ниво осъзнаваха, че нещо не е наред. Светът, който им показваха хилядите светлини наоколо, не беше същият. Но не знаеха как да изпитат нещата, които актьорите изпитваха толкова убедително. Затова започваха да имитират.

И за да не чуят гласът в главите си, който им нашепваше за бавното самоубийство което си причиняваха, възпитаваха децата си като тях.
Колкото повече празното усещане в гърдите им ги разяждаше толкова повече се даваха за пример.