ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 855
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 856
 Онлайн сега::: LeoBedrosian
 |  Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти.
Във този миг ще си необходим
на всеки и на всичко.
Във този и единствено във този миг
светът ще чувства острата ти липса,
ще те ревнува от Смъртта,
ще иска да те приюти обратно
със закъснялата любов на отчаянието.
Когато си умрял
ще бъдеш най-щастливият от всички. -
По-близък и за близките
и за далечните по-мил.
Ще бъдеш центъра за миг
на краткия живот...
и праг на Вечността.
И спомен...току-що прохождащ.
Смъртта във този кратък миг
ще те сроди
със абсолютно всичко!
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 19391
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Посмъртно" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Посмъртно
от rajsun на 23.10.2013 @ 12:25:59
(Профил | Изпрати бележка) | "Два пъти - в началото и в края! -
всеки главната роля играе." - не помня автора))) |
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 13:37:24
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря много за коментара Ви и за предложеният текст! Той е сентенциален до пълна истинност.
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
]
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 13:40:49
(Профил | Изпрати бележка) | Бог да го прости! И най-искрените ми съболезнования. Спомням си един необразован човечец, който преди години ми каза нещо безкрайно изненадващо по повод смъртта на съпругата си: "Тя е отишла някъде, толкова надалече, че й е невъзможно да се завърне!".
Специална благодарност от мен за коментара! : Мисана |
]
Re: Посмъртно
от Gorqsht_snqg на 23.10.2013 @ 13:11:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Колко вярно, за жалост. Проницателен, истински, изстрадан стих, над който да се замислиш и да поплачеш...Благодаря ти, Мисана! |
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 13:43:11
(Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря за този коментар и защото носиш голяма душа и сърце и знаех, че няма да останеш безучастна към този текст. Благодаря ти и за високата ти оценка!
Твой: Мисана |
]
Re: Посмъртно
от Rodenavlotos на 23.10.2013 @ 13:31:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Прав беше Райсън- два пъти в отрязъка живот човек става център на всеобщо и Вселенско внимание- при раждането и при смъртта. През останалото време е космическа пустота- битието го засмуква като черна дупка. На кого му пука за теб. |
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 13:34:57
(Профил | Изпрати бележка) | Приятелко, моя! За пореден път проявяваш трогателно внимание към мен. Благодаря ти и за оценката и за коментара ти!
Твой: мисана |
]
Re: Посмъртно
от roza1 на 23.10.2013 @ 20:00:15
(Профил | Изпрати бележка) | Не харесвам текстовете за смъртта.
И най-изящните текстове ме плашат.
Нека сме по-далече от властните й пипала
и мъничко от светло Настояще.
Хубава вечер Миссана1 |
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 20:32:47
(Профил | Изпрати бележка) | Не се притеснявай. Надявам се, че ти се далече от тези пипала, но аз съм в предверието им, или даже може би по-навътре и с интерес ги разглеждам. Човек трябва да опознава предстоящето. Така се ваксинира срещу него.
Благодаря ти, Ани, за посещението!
Твой: Мисана |
]
Re: Посмъртно
от voda на 23.10.2013 @ 21:27:45
(Профил | Изпрати бележка) | Вместо коментар:
Защо да мисля всеки ден,
че смърт ме дебне по петите?
Тъй както плач новороден,
ще дойде Тя, и без да пита.
Естествена, необходима,
Тя има своя верен ход:
когато вземе мойто име,
ще го дари на друг живот.
Така Тя движи кръговрата,
забулен в тъмния й цвят.
Смъртта е нужна на земята,
за да е вечен този свят.
И дано не е дързост, че нареждам моите примитивни стихчета до твоите - дълбоко философски.
Но вече казах, че това ми е хоби.
Благдаря за вдъхновението и за подсказаната тема, Поете.
Знам, че измествам гледната точка по въпроса, но пък какъв е смисълът да те преповтарям?
Поздрави и вдъхновена вечер! :) |
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 21:42:11
(Профил | Изпрати бележка) | Какъв поет съм аз, Елица. И го пишеш с главно "П". Аз се лутам непрестанно между усещането, че съм нищо, после нещо и после пак нищо...Нямам самочувствието, което неведнъж си ми приписвала в твои коментари.
Казвам най-искрено и се заклевам в това /в най-ценните за мен неща/, че ако пред очите ми стояха двата текста - твоят и моят, като за втория не знаех името на автора, то без всякакво съмнение щях да определя твоят като много повече импониращ ми. Ти наистина си родена с рядък талант. Как успя да напишеш толкова красиво стихотворение. Завладява ме:
"Тъй както плач новороден, ще дойде Тя, и без да пита...когато вземе мойто име, ще го дари на друг живот...Така Тя движи кръговрата,
забулен в тъмния й цвят."
Това е казано толкова точно и свръхпоетично.
Благодаря ти и настоявам да го публикуваш. Незабавно и без изменения. Казала си го съвършено! |
]
Re: Посмъртно
от voda на 23.10.2013 @ 22:09:20
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за високата оценка, Мисана!
Ти си един извор на благородство - винаги внмателен и щедър към всички.
Следя публикациите ти тук, но се въздържам да коментирам, защото нямам твоя философски поглед към нещата от живота.
А под стихотворна форма ми е по-лесно.
И дано успявам...
Сърдечен поздрав! :)
|
]
Re: Посмъртно
от missana на 23.10.2013 @ 22:30:29
(Профил | Изпрати бележка) | Не само, че успяваш, но ако трябва да бъда максимално точен: преуспяваш! И престани да говориш за моя философски поглед. Нямам такъв. Нямам вече дори и поглед. Времето ми отне и него. Бих се радвал на всеки твой коментар. Защото имам нужда точно от това. От нова и свежа гледна точка, вместо да се лутам в омагьосания кръг на износените си видения.
Много ти благодаря за вниманието, което отдели на скромния ми и тромав текст! |
]
Re: Посмъртно
от mariposasenelalma на 24.10.2013 @ 00:49:31
(Профил | Изпрати бележка) | Жестоко е... Всеки ред крещи една истина, оповестена като с гонг! Страхотен стих! Всяка друга дума ще го опорочи...
Неподражаем си, Младене... |
Re: Посмъртно
от missana на 24.10.2013 @ 10:07:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Трогна ме, Ваня! Наистина ме трогна! Какво повече мога да кажа, освен че искрено ти благодаря за този коментар и за хубавите думи в него, които стоплиха сърцето ми. Благодаря ти и за високата оценка, която даде. Пожелавам ти да напишеш още много хубави и вълнуващи стихотворения, като това - последното публикувано в сайта, което бе истинско откритие. Изразявам съжалението си по повод някои от коментиралите. Те са млади и нямат твоята дълбочина на преживяване. Объркани души са. Водят се по външни ефекти, а за жалост са попаднали и под пагубно влияние /на вероятно психопатични личности/. Сигурно твърде късно ще осъзнаят това. Дано обаче, не е фатално късно. Но за добродетелността на душите им гарантирам.
Твой: Мисана |
]
Re: Посмъртно
от apostola на 24.10.2013 @ 08:01:12
(Профил | Изпрати бележка) | Дано да е така, както го казваш, че смърта ни "сродява с абсолютно всичко", Мисана!Споделям го, а в същото време си задавам въпроса:
защо има толкова изоставени и забравени гробове? Може наистина да е само миг!Харесах,Мисана и го оценявам!
Поздрави от мен! |
Re: Посмъртно
от missana на 24.10.2013 @ 09:57:42
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле, за този много хубав коментар! Да, тази констатация за изоставените гробове е много тъжна. Както е тъжно, че един несравним музикален гений като Моцарт и един гений на поезията, като Петьофи са закопани в общи гробове /като Петьофи е бил закопан дори жив!/. За съжаление едно стихотворение не може да обхване всички тези многобройни и тъжни аспекти на нещата. Опитах се да изведа от себе си и да споделя с останалите, едно чисто лично усещане-размишление за смъртта. Може и да съм сгрешил в редица неща спрямо обективната истина. За толкова обаче, ми стигнаха силите и таланът, ако въобще го имам.
Желая ти здраве и хубави дни с ведро настроение! : Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
