автор: gore6ta

Седим си с комшийката и пием кафе у тях. Децата по на годинка, пълзейки под масата, гризат чехъла ми, а ние четем новия местен вестник. Идилията - пълна. Изведнъж вика тя:"Леле, телевизията търси репортери и водещи". И започва едно чудене, едно вайкане какви ли ще ги искат красиви и умни, а след час и нещо, когато двете хлапета вече са изяли храната от паничката на колито и запенват килима с четката от тоалетната, решаваме, че ще се явим на този конкурс
защото вече сме на път да подивеем вкъщи с нашето майчинство...Санким филоложки сме и двете, нищо че тя - руска, аз- английска, все поназнайваме нещо и за българския....От двете ни аз получавам задачата да отида в телевизионното студио на БНТ в града и да поискам подробности за конкурса....Полицаят на пропуска дълго ме оглежда, сякаш купува съмнително лозе на баир и отсича:" Казаха, че господин Мишев отговаря за конкурса. Търсете го вътре." Коридорите на това културно ведомство са пусти и кънтящи. На всеки от трите етажа откривам десетки празни стаи с работещи телевизори и някаква странна техника. И няма никой, по дяволите. Ей така, викам си, искам да работя. Не знам още, че точно това ще ми се случи. Решавам да опитам в барчето, пък и часът, съчетан с една тънка миризма на супа и кебапчета, извиваща се около мен през вентилационните шахти, ме ориентира, че съм на прав път. След дълго питане на бармани, сервитьори и телевизионери в претъпканото барче, стигам до господин Мишев. Млад, полуплешив и с нахален вид си седи той в едно ъгълче и си общува с някаква жена. "Добър ден, викам, аз съм за конкурса."Тракащият и бърборещ народ с лъжици и вилици наоколо стихва и даже се чуват сподавени подхилвания. Мишев ми измерва гръдната обиколка, ханша и всички други екстри и казва:"Хм, много добре....За кой точно конкурс?" Еква мощен смях от околните маси, където всички са подострили уши като немски овчарки.. След кратки обяснения става ясно, че този Мишев изобщо не отговаря за конкурса. Едва след година ще открия, че той е просто....хм....най-отявленият женкар сред операторите. А колегите-зевзеци излъгали охраната на телевизията, че той отговаря за предстоящия конкурс и всякакви калибри женоря, препратени от пропуска, го погнали да им говори за препитването. Истинският човек се надига от дъното на заведението и ми казва няколко приказки за конкурса. На паметния ден с комшийката стоим в двора на телевизията и пушим сред чакащата тълпа. Наоколо е като на кастинг за фолк-певици. Крака, цици, дупета, прически, екстравагантни тоалети, мощни телеса, кила грим, пърхане с мигли...и така....сто и десет парчета. Само жени. "Леле майко", викам на комшийката, "спукана ни е работата с нашите скромни и делови костюмчета. Давай, викам, да ходим в тоалетната да се поразрошим."И тъкмо да осъществим това занимание, поглеждам нагоре към стряхата под която стоя. Точно на време за да видя задника на едно същество, което простолюдието нарича гугутка, и което със знаково движение се надупи и извъка съдържимото на стомаха си. Улучи ме право в десятката, гадинката. Че имаше и разсейки. Беше хапнало здравата сутринта и всичко ми се размаза по челото, косата и бялата якичка. Сега тоалетната вече беше задължителна. Една мадама от чакащите вика:"Това е на късмет." Тогава още не знаех, че е толкова права и това гугутково изпражнение като че ли беше нотариална заверка на трудовия ми договор от самия Дядо Боже, който ме беше харесал в този ден. Но защо проявяваше такова дебелашко чувство за хумор? Заточиха се един след друг кръговете на конкурса: писане на текст, интервю със събеседник, събеседване с комисията. Минавах ги леко, отнасях само най-високи оценки, но никой от изпитващите не пропускаше да отбележи: "Нещо сте се изцапали". "Какво ви е това на косата?". А когато ми дойде ред да вляза в студиото пред камерите- тъмно навсякъде като в ....да не казвам...и само едно светло петно с два стола и масичка....тогава беше и венецът на цялата емоция. Докато слушах само собственото си учестено дишане, глас от небето - по късно разбрах, че това е гласът на режисьора от режисьорска апаратна- каза: "Вземете текста от масичката до вас". Стреснах се и си изпуснах дамската чанта, която пък си каза: що да не взема аз да се изпилея мощно точно сега. И тръгнах аз да гоня химикалки, цигари и червила.....Нейсе, събрах ги. Взех и проклетия текст. Гласът пак се обади:"Оставете си чантата". Къде, викам аз" Прозвуча ми тъпо и безумно - бях си сама като кукувица в тая тъмнотия, в която всеки звук потъваше като в масло и миришеше на прах.... Можеше и някой призрак да ми скочи всеки момент. "На пода." "Това е на сиромашия", отбелязах наум, но се подчиних. И това било вярно, разбрах го още при първата заплата. Седнах на единия стол и се вгледах в текста, докато кръвта ми бучеше в ушите. Леле, майко! Едни пениси, едни препуциуми, едни ерекции, едни операции....Отде го бяха изкопали това?!!! Зачетох, пламнала като зряла праскова, тъпия медицински текст. В един момент гласът се обади отново:"Сега задайте въпроси на събеседника си по темата". Обърнах се към съседния стол с намерението да кажа:"Какъв събеседник?" и скочих на трийсет санта от стола. Там от небитието, без изобщо да го усетя, се беше пръкнал някакъв чичка, който ме гледаше умно."Той току що е претърпял операция за смяна на пола и вече е жена. Задайте му въпроси.". Взех се в ръце и както ме беше яд на всички тъпи и конфузни моменти, които бях преживяла направо го съсипах от ирония. Не го оставях да се доизприказва и му бодвах следващия въпрос....Довърших го с невинното питане:"А какво стана с вашия пенис, къде е той сега?". Случайно бяха оставили включен интеркома в режисьорска апаратна и чух как няколко души изцвилиха истерично и дружно, но веднага изключиха звука. Чичката и той се захили. "Благодарим ви, можете да излезете от студиото."додаде гласът задъхано и с две октави по-весело.
Излязох от ужасното им студио с облекчение, отслабнала поне с литър вода. Навън ме чакаше любимият с количката и малкото съкровище."Той току що се наака." Синът ми ме погледна с ангелска усмивка и изгука нещо, а откъм памперса ме лъхна адска миризма. "Това е най-хубавото, което чувам за днес" казах и си тръгнахме. Останалото и развитието на историята - подробности от пейзажа.....:o)))))