автор: arhiloh

Търкалят се годините - лавинна топка сняг,
уж новото отрича пак уж старото,
пак свети са светините, но със обратен знак,
от кладите спасени и пожарите.

И вчерашните вещици днес феи са добри,
ала не стават храмове затворите,
на обществото грешките извеждат пак в зори
и пак свистят, облени в кръв, топорите.

В душите ни настръхнали - все тоя лепкав мрак,
от който ослепяват и къртиците,
и несвалили връхните си дрехи, с акт след акт,
избождаме на съвестта зениците.

И все по-тъжни ставаме, обречено добри,
прозрели участта на динозаврите,
безпаметно очакващи как ужаса в зори
ще ни стопи и с лаврите, и с гаврите...