Изплуват спомени ментални
из сиволедени мъгли
и по устни ти прощални
лепнат бавно сенки от вини.
Ти извръщаш лик печален
с несъбудени от сън мечти
и по пръстена венчален
свидно стенат рукнали сълз̀и.
Заприиждат в хор витален
гласове от небеса
и в театъра батален
капят хорските меса...