ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 788
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 789
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Край черните поляни на Всевишния" | Вход | 7 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 11:35:44
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Лео, за този коментар! Не правя нищо повече от това да анализирам неочевидното. А това, че резултатът от този анализ, води като следствие до канстатации, които звучат ужасно, доказва, че такава е природата на света, който ни обкръжава. Разбира се, можем да постъпим като щрауса и да скрием главите си, но от това няма да ни олекне. Да се обгражда човек с илюзии е опит да се превърне в анастезиолог на себе си, но не това решава проблемите. Опитвам се да бъда искрен по отношение на истината. А дали успявам...това само другите ще кажат.
Желая ти един хубав и вдъхновен ден! : Мисана |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 18.10.2013 @ 11:56:24
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не те критикуввам, само се опитах да анализирам стила на стихотворението ти, което си е много талантливо. Иначе за дейстивелността си прав, няма нещо по-ужастно и трагично от нея, колкото и да се правим на ценители на красивото. А и как щеше да съществува хубавото без грозното, човечността без злобата, любовта без омразата? Дуализма е по-стар от човека и ще го надживее, в това вярвам.
Не знам дали трябва да се борим против "природата на света" или да се научим да живеем с нея. И дали това не ни доближава до Хаоса, което си е най-естественото състояние на нещата. Бих перифразирал един известен пророк; От Хаоса сме и на Хаос ще станем и в това няма нищо трагично. Просто е естествения ход на времето и пространството.
Така, че - напред към Сингулярността! |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 16:20:50
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Лео!
Един много силен коментар си направил. Много искам той да бъде прочетен от максимален брой читатели, защото ще им "отвори очите" по редица теми, при това нестандартни и актуални, а част от тях - направо вечни. Свалям ти шапка за написаните слова! : Мисана |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 18.10.2013 @ 17:07:44
(Профил | Изпрати бележка) | | :D Виждаш ли до какви мисли води едно хубаво стихотворение ;) |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от shrike на 18.10.2013 @ 17:53:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Не съм съгласна, че хаосът е естественото състояние на нещата. Вселената, дори напротив, има "влечение" към порядъка, или структурирането ако така мога да се изразя. Всъщност има редица процеси, които протичат в посока на намаляване на ентропията... Не мисля, че сингулярност е това, което ни очаква, макар че мненията по въпроса са колкото различни, толкова и изменчиви. Далеч съм от мисълта изобщо, че ни е ясно какво ни очаква. Макар че пък човек има склонност като/ако се изразява метафорично да влага многозначност. Действителността е винаги отражение и пречупване през призмата на собствените възприятия. Доброто и злото, красивото и грозното и т.н. са само транслации. Монетата винаги има две страни. Определянето на действителността отвъд възприятията като грозна или красива се обезмисля. или? |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.10.2013 @ 09:38:23
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не съм съгласен да боледувам от грип, но грипа не го интересува и си ме тресе както той си знае. Защо да няма цикличност - Хаос - ред- хаос - ред и т.н. Както модата в панталоните. Кой да предполага, че тридесет години по-късно на мода ще се върне чалстона? И защо, по дяволите тогава, през седемдесетте изхвърлих добре разкроените си дънки!? Та така и с природата. Вероятнио никой от нас няма да доживее нова сингулярност, освен ако наблизо не се пръкне огромна черна дупка, която да сложи край на дребнавите ни житейски несгодици по един категоричен начин.
Колкото до действителността тук ще се сбием. Действителността винаги си е една, а кой как я осезава, усеща или осмисля това едва ли я вълнува особено. Способността да интерпретираме правилно дейстителността за наши си, житейски нуждици е старо човешко влечение в което не сме напреднали особено. Както е казал великият Хокинг от разбирането на света като огромна плоскост, която се крепи на гърба на костенурки, до най-съвременните теории на струните разликите не са много и ние си оставаме все още толкова неуки и ограничени поради природата на възприятията ни и изостаналостта на мислещия ни орган. |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 21.10.2013 @ 09:57:55
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Лео! В случая няма как да ти отговоря, защото не мога да отговарям от името на "shrike". Тя трябва да ти отговори и аз ще й предам, че ти дължи този отговор.
С поздрав: Мисана |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 21.10.2013 @ 10:17:36
(Профил | Изпрати бележка) | Не му е мястото тук на тоя дебат и хубаво е, че не се засягаш.
Към shrike: Ако желаеш може да се поразвихрим, ама на лични! |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 21.10.2013 @ 10:45:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Лео! Доколкото мога ще съдейсттвам и аз това да се случи. |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от shrike на 27.10.2013 @ 10:15:13
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм съгласна не защото хаосът не ми харесва или ме кара да се чувствам дискомфортно, а защото мисля, че не е вярно. От CMB (cosmic microwave background) Вселената определено е минала към структурен порядък. Нарекох го "влечение", no терминологията в случая е без значение. Цикличността би могла да е сценарий. Не изглежда вероятен, но както вече споменах едва ли някога ще разберем коя е истината. И не това е важно, а фактът, че порядъкът се е случил. И следователно хаосът не би могъл да е естественото състояние. Или ако е, ние никак няма как да го знаем. ;-)
Що се отнася до действителността - ти си я определил като ужасяваща или как там беше. Всичко, което казвам е, че отвъд възприятията ни определенията са безмислени. А дали е познаваема и доколко, е съвсем отделен въпрос.
И още нещо, вероятно извън спора. Тайната как да постигнем това, с което не сме съгласни е някъде там (CMB) :-) |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 27.10.2013 @ 14:57:34
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за този коментар-анализ! Мнозина почитатели на ентропията, биха получили заслужен урок, ако прочетат горните редове.
Много повече бих бил склонен да приема нещо като "всемирен закон за съхранение на нивото на ентропия във вселената", идея - подметната от братя Стругацки /в повестта им "Милион години до свършека на света", където този хипотетичен глобален принцип е наречен с друго име / а именно - "закон на Вечеровски"/, отколкото да приема идеята за постоянно нарастваща ентропия във вселената.
Благодаря ти shrike!
П.С. Да се надяваме, че основният опонент, за който всъщност е предназначен коментара, няма да свие докрай знамена! |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от Rodenavlotos на 18.10.2013 @ 11:25:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Всеки има такива моменти на дълбаене в себе си за смисъла на живота, но слава Богу, залисани в динамиката на битието и в най-простичкото- в оцеляването, не винаги се замисляме по тези общочовешки въпроси. Но ти, приятелю, си от онези, които имат смелостта да се изправят лице в лице с тях и да ги приемат философски, като нормална и неизбежна даденост. Мисля си, обаче, доколкото вече съм те опознала, че не си отминал този Кръстопът- онова, което оставяме след нас като творчество, като принос за общочовешкия прогрес, по някакъв начин ни придържа, както гравитацията, към Земята. |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 11:38:52
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много за този коментар и за оценката ти! Точно такива думи и мисли имах нужда да ме докоснат. Изтъкана си от мъдрост и работите ти го доказват.
Аз ти желая просто да си щастлива! За да можем да споделяме мисли и светоусещане, докато ни има. Дай боже де е по-дълго!
Твой: Мисана |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от kameja на 18.10.2013 @ 12:38:25
(Профил | Изпрати бележка) | | На мен ми звучи отрезвяващо със силата на ледения вятър. И дори ободряващо, заради тази неизбежност на конвейера. Подтик да изживеем изцяло останалото ни време. |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 16:09:21
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Камея за този проникновен коментар! Всяко нещо е ужасно единствено в страховете, които изпитваме по отношение на него. Вън от тях то е просто Реалност. През 70-те, аз съм посещавал многократно кланници. Гледал съм цялата технология на избиване на невинните животни, които после пълнят стомасите на мнозина от нас дай Боже сега технологията на избиване да е по-хуманна, колкото и това да звучи гротескно/. Виждал съм как тези животни биват прекарвани през тесен тунел до лобното си място. Те първоначално изпитват ужас от предстоящото и се опитват да се обърнат назад, но в теснотията това е невъзможно. Препречват с тела пътя си на младото попълнение - идващо след тях. Но цигани с бели, опръскани с кръв престилки и с огромни шила изтикват "новобранците" и те в болката си изтласкват "животинската тапа". Но най-интересното е, че когато наближат Лобното място животните изведнъж притихват и безропотно приемат съдбата си. А там, зад края на тунела ги очакват други цигани, които с чукове и шила ги удрят в главите, за да ги умъртвят. Умъртвените животни биват закачвани на куки и издигани нагоре, където метален банциг реже телата им. Кожата се отделя, а вътрешностите се изхвърлят по едни парзалки /напомнящи онези, по които се спускат децата в парковете/, за да паднат в огромни кошове. Лошото е, че някои от животните не са умъртвени, а само зашеметени. Когато банцигът започне да ги реже, те идват в съзнание и стоновете им са кански. Всичко това е преживяно от мен и в известна степен е отразено в текста. Както и черните поляни на Всевишния. Те не са само една художествена измислица. Но за това повече, когато и ако му дойде времето. Мисля, че достатъчно злевещи неща понесе твоята нежна и чувствителна душа. Дай Боже очите ти никога да не виждат гледките, на които съм бил жив свидетел.
До скоро, Камея! |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от Iszaard на 18.10.2013 @ 16:40:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Ехе... Тоя кръстопът трудно се отминава..., но може и да успееш, ако и ти като мен се оттърсиш от привичките да виждаш добро там, където не съществува :))) |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 16:58:01
(Профил | Изпрати бележка) | Уви, права си. Даваш ми много ценен съвет. А от друга страна, изцяло в твоя подкрепа, една древна сентенция гласи: "Няма добро, което да остане ненаказано",
а друга - не по-малко древна, разкрива доброто от друга негова страна:
"Пътят към ада е постлан с добри намерения". Но у всеки от нас е генетично заложен векторът на доброто /при лошите само му е сменен знака отпред/. И това ни кара да поемем всички рискове, от които искат да ни предпазят горните 2 сентенции...и с цената на всичко да продължаваме да правим добро. Дано това да е за добро.
Благодаря ти много за оценката и за коментара ти!
Очаквам с нетърпение новите ти неща в сайта!: Мисана |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от shrike на 18.10.2013 @ 18:04:44
(Профил | Изпрати бележка) | Кръстопътя между илюзията, че има смисъл и осъзнаваенто, че концепцията за смисъл е безмислена... Кръстопът или точка на пречупване? Кръстопътя дава избор... Да се завърнеш отвъд хоризонта на събитията е невъзможно.
Провокиращо! Благодаря, че сподели! Поздрав! |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 20:08:15
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси за този нетривиален коментар!
Чисто научният термин "хоризонт на събитията" е наистина особено уместен тук. Макар, че убеден съм повечето ще схванат това като една буквалност. Според мен всяка концепция за смисъл е в някакъв смисъл безсмислена. Защото тя ограничава и редуцира смисъла до една финитност. А той е свързан с глобалността на принципите от тялото на Дхармакая и следователно е инфинитен. Нашите сетива и ум го "схващат" като нещо, което той никога не е. За тях той си остава "нещото в себе си". Но това означава само агностицизъм в смисъл на непригодност на средствата /за постигане на смисъла/, а не на целта!
В конкретния текст под Кръстопът разбирам именно възможност за избор. Защото: "Виновен е който избира, а Бог е невинен" /Платон - "Митът за задгробното въздаяние на Ер"/. Изборът е винаги морална категория. При това не абстрактна. Защото при всеки избор ние залагаме душата си между двете основни начала: Добро и Зло /Бог и Падналият ангел/. И или безвъзвратно губим нещо от нея, или я укрепваме. А само тя ще ни остане след Кръстопътя. |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от Gorqsht_snqg на 18.10.2013 @ 20:02:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда, разправяй ми за моята поезия после! Виж се какви ги вършиш с душата ми!!! :) За подминаването май всички се чудим поне в един момент от живота си. Благодаря ти, че разтревожи задрямалите ми въпроси и смиреното зад гърдите...Поздрави: Дени |
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 20:14:57
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси Дени за оценката и за коментара ти!
От тези твои мили думи съм толкова трогнат и разчувстван, че ми е трудно да се сетя как да отговоря адекватно. Но поне съм искрен.
Развълнува ме и ти благодаря от сърце! |
]
Re: Край черните поляни на Всевишния
от roza1 на 18.10.2013 @ 20:28:03
(Профил | Изпрати бележка) | Пресичат се пътеките със пътища,
чертаят ни посоки и предели...
Каквото сме видели, сме видели.
Нататък ще вървим по-смели.
Не сме желязо, но кове животът.
Огъна ни - омеги и бе-моли.
Препятствия сме, смисъл или ноти,
поне не се продадохме срещу банкноти!
Поздрави!:)
|
Re: Край черните поляни на Всевишния
от missana на 18.10.2013 @ 20:51:55
(Профил | Изпрати бележка) | Браво Ани! Добре си го написала. За нас двамата с теб имам чувството, че сме от последните, които биха се продали за банкноти. Макар, че един мой приятел, някога бе написал нещо в обратен дух:
"Пари и пак пари!
Без тях и гений да си ти
ще бъдеш кръгла нула.
Но най-много ще ти липсват
продажните жени!"
Лека вечер от мен! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
