автор: YouNeedLobotomy

- Защо винаги си толкова убедена, че си права?
- Ти винаги грешиш и си останал с това впечатление - kе можеше да се вбеси, но изцъкли очи, за да го имитира. - О, не ме гледай така, опитваш се да събудиш майчинския ми инстинкт ли?
Не ставаше въпрос за глупавия спор. Ставаше въпрос за това, че тя му отнемаше правото да се чувства силен. Лишаваше го от усещането му за мъжественост. Искаше му се безкрайно много да я счупи, но нямаше никаква власт над нея.
Когато тя му позволи да я изчука, си нямаше на идея в какво се забърква. Чувстваше се по-малко силен от преди. Усещаше престижа си наранен.
Не искаше да си говори с нея и не беше привързан към нея. Ако тя не го игнорираше той щеше да я игнорира. Ужасно много му се искаше някак да я накара да страда.
- Между другото довечера у нас няма никой.
Не искаше да прави секс с нея, но нямаше никакъв избор. Беше капан. Ако откаже, няма да има никакво оправдание в главата си. Обективно секси е. Всички наоколо го виждат. Как ще успее да си го обясни? Достатъчно й беше да смени тона си на дишане и цялата кръв слизаше надолу по тялото му. Но поради някаква необяснима причина мразеше всеки път, в който се случва.
- Окей.
- Вземи презарвативи.
***
Беше му отнела някаква част от идентичността, за чието съществуване не бе знаел. И докато не я направеше напълно зависима и слаба, нямаше да може да се чувства както преди. Но след всеки следващ разговор това му се струваше все по-невъзможно. Щеше да се възползва от апартамента му и от либидото му докато не се отегчи, накрая щеше да го остави за някой по-интересен. Мразеше се задето тези мисли дори минават през главата му. Мразеше да живее с идеята, че има хора, които са обективно по-добри от него, но се чувстваше безкрайно блед всеки път, в който тя бе само относително възбудена от цялото му старание.

И тогава телефонът му иззвъня.
- Жоро?
- Да? Кой е?
- Имам решение на проблема ти.
- Кво? Какъв проблем?
- Проблема ти, с Ани. Мога да ти помогна. Пред блока съм.
Звучеше като гласа на Кристиян. Не знаеше за какво говори, но по гърба му препусна студ.
След 7 етажа студена унизена пот Жоро стигна до вратата. Отвори я.
- Какво искаш?
- Спри да се лигавиш. Знаеш за какво говоря.
- Нямам никаква представа.
- Ани ти изпива душата. Мога да видя в тъпия ти мозък
Жоро знаеше, че е истина.
- Мога да ти помогна.
- Как?
- О, не. Никакви въпроси. Искаш ли властта или не? И не е като да имаш друг шанс освен мен. Загубеняците са си загубеняци, научили са те от малък да чакаш чудо и сега само това може да те спаси. Е, аз съм чудото, идваш или не?
Жоро бе още по-вбесен. Това, което го плашеше най-много, бе идеята, че Ани ще отиде и ще разказва за това колко посредствен е бил. А сега имаше трети човек, който да знае така или иначе.
- Да. Искам.
- Идвай.
***
Кристиян го заведе в общежитие в Студенткси Град. Потропаха на врата номер 605 и там отвори атлетичноизглеждащо светлооко момче. Щом го видя, се изсмя.
- Боже, точно както си те представях. Ти си шега с крачета, пич.
Ани се гаври с него. Трябваше да се сети.
- Майната ви - Жоро тръгна към асансьора.
- Стига, стига, ела тука. Сега ще ни се обидиш ли? Стига си пръскал вагинални сокове, моля те.
Стигна до асансьора и се обърна. Светлоокото момче едва се сдържаше да не се захили.
- Какво искате?
- Ела в апартамента - извади евтин джин от шкафа и сипа в три чаши.
- Три часа е - каза Жоро.
- Ако нямаш нито амбиции, нито мечти, няма смисъл да се притесняваш за времето. Ако си беше у вас, пак нямаше да направиш нищо, защото не искаш нищо. Защото си лигла. Сега пий и слушай.
Жоро не отпи в знак на протест.
- Добре, само слушай тогава. Аз съм доста специален. Мога да правя неща, които не мога да обясня и за които няма да ми повярваш без демонстрация.
Жоро седеше, сбръчкал вежди. Погледна към светлоокото момче на кръв, но то го игнорира.
- Мога да вкарвам мисли в главите на хората. Трябва да си представя нещо ясно и след това да реша колко обсесивно да е. След това трябва да си избера жертва. Мога да накарам Ани да мисли само за теб през цялото време. Мога да й отнема целия сън и да я обрека да те сънува до края на живота си.
Жоро се замисли за панди, танцуващи конга.
- Панди танцуват конга - каза светлоокото момче и се усмихна.
Очите на Жоро се разшириха. Беше вярно...
- Защо искате да ми помогнете?
- Защото си като нас.
- Аз чета мисли - сподели Кристиян. - Стефан ги създава. За теб не знаем какво можеш.
Жоро преглътна.
- От типа загубеняци си, дето си мислят, че изведнъж животът им ще се промени без те да се променят. Е, ти си първият от породата си, който е прав. Сега сме семейство.
***
На следващия ден Ани изглеждаше различно. Погледът й беше измъчен и слаб. Личеше си, че не е спала добре.
- Хей, как си? - гласът й беше мек и смирен.
- Аз съм добре. Ти изглеждаш ужасно. Трябва да спиш повече. Не изглеждаш добре така.
Погледна смутено към обувките си. Приближи се към мен и се сгуши.
- Хей, хей, хей. Без излишни лигавщини, моля те. Между другото, няма да мога довечера.
- Защо? - очите й се изкривиха в страх.
- Просто не ми се идва.
Изведнъж лицето й отново стана надменно и отегчено. Извади телефона си и звънна на някого. Пусна го на високоговорител.
- Прав беше. Единствената причина да не са задници само в мислите си, е че са страхливци.
- Казах ти - оттатък се чу гласът на Кристиян.
Ани ме погледна, усмихна ми се и каза:
- Сега ще трябва да сънуваш как те изнасилват коне до края на живота ти. Безкрайно разочарована съм от теб.