автор: zebaitel

/ на приятелите от Сопот, Стрелча и Панагюрище /

А пещерата на Али Баба
бе кръчма,
морето се прокрадваше
по ъглите
и пличкаше забравени мелодии,
от сол и вятър бяха капитаните,
премрежили нощта на влизане.
Полутахме се малко,
непознати,
но думите напипаха ръцете си,
прокрадна се отнякъде мастиката
и лумна във зелено
да ни свети
и алчно се нахвърлихме на златото,
което всеки криеше в очите си,
разстилахме и галехме килимите
на странджанските приказки мъхнати;
награбихме и скъпоценни камъни
и зид строихме –
може би вградихме се –
витаеха сред перлите жени,
ту тънки, ту от сладост бухнали,
очите ни от сладкото разцъфнаха,
и Делю го намесихме,
хайдутина,
един от нас побра го във гласа си
и щедро го разсипа.
Жадни бяхме
и пихме на гълтоци,
и изпихме го...
Не искахме Сезам да се затвори.
Сега
ще ви раздаваме
съкровища.