автор: Fyon

През юли орехът зелен
кутийка е, в която
е скътан някой бъдещ ден
от есен и от вятър.

Там има тротоар – река
и орех омърлушен,
който измисля си ръка
и джоб, за да се сгуши.

Или пък в лятната ти длан,
скрила тръпчива ядка,
узрява тънък порцелан
със орехово сладко.

А после сладкото вариш,
сиропа му целуваш,
със апетита на дервиш.
който насън танцува.

И ужким главният ти дерт
е да запазиш юли
дълбоко в зимния килер
със орехи и дюли,

а всъщност искаш от страстта
и жестовете гладки
да те вградят във вечността
от майсторки на сладко.