автор: Drugiyat

За всичките отнесени надежди,
за празнотата в моите гърди,
нима получих тесните одежди
на вечери без северни звезди.

За любовта заточена във спомен
от монотонния прибой на дните,
нима заслужих участ да приличам
на себе си - дори и във мечтите.

За всичките изпълнени присъди
от вятъра на моята несрета,
нима животът трябваше да бъде
една гора без изход и дървета.

И днес когато стигам до превала
пред стрък надежда коленичал,
докосва залезът ръцете за раздяла
със безпощадно безразличие.