автор: dumite

Животът ми
си тракаше по релсите.
Като забравен влак
със стар локомотив...
Семафорът
забравяше да спре
Червеното...
А машинистът
спеше,
сънувайки
Мечти.
И пътници-
нюансите на Аз-за
изгниват под
Дъжда,
защото Слънцето
от непомръдване
ЗАЛЯЗВА.
И сиви Облаци.
И ....
Липса на
ДЪГА.
Внезапно...
един овчар,
не виждаш Слънчогледите,
рисувани от гении...
Поведе кротко
овцете към Зеленото.
Смени
Семафора...
И машинистът се
Събуди,
А пътниците
се усмихнаха .
в цветно...
И релсите!
И релсите
са вече
други.