автор: traveling_musician

Задавам му въпроси - то ги връща.
Отварям му вратата - тръшва я.
Пускам го навътре - дръпва се.
Каква е неговата същност?

Събуждам го - то още ме сънува.
Ранявам го - то мене ще лекува.
На хилядната сутрин, с каучука
сме още две изправящи се кули.

Дали e плът или е дух? - не зная.
Дали е Ермитаж или е Лувър?...
Аз четката я ползвам, за да лая,
а то е гума, за да ме рисува.

Ще го изтрия утре. Днес ще чакам
пораженството от мене да отскочи.
А гуменият избор на душата
ще си плати поредната отсрочка.