автор: vladun

Реве като жална флигорна
с разбито коляно момчето,
но после замлъква покорно,
защото не плачат мъжете.

Хлапакът невръстен разбира,
че с болката трябва да свиква,
че даже от страх да умира,
сълзѝте не бива да бликват.

Все тъй му повтарят. Накрая
очите му тихо пресъхват –
и вътрешен гроб му копае
животът му – подлият влъхва.

И мъртво море са сълзѝте,
в които сърцето му плава,
и все по-високи – вълните –
накрая мъжа ще удавят.

Жените по-истински страдат,
по-дълго живеят те – значи –
мъжете умират по-млади,
понеже не бива да плачат.