автор: 6ureia

Грамофонът пращи, тихо свири,
песни за минали дни...
И се връщам назад: моите дири,
са винилните звучни бразди.

Грамофонът със ноти разказва,
притчи за вечното детство,
там където с филия намазана
сътворен бях от смях и вълшебство...

Нямаше страх...Нито смърт...
Връщам плочата черна обратно-
там където безгрижен, безсмъртен,
аз живеех в поле необятно.

Грамофон и винил-сексуалният акт,
от който ражда се музика;
леко, с такт и със стил,
в бляскаво-синя илюзия...

Как, защо и кога-
три основни, глобални въпроса,
в риторична тоналност...Сега,
отговорите им защо са ми?

Плочата се върти, изживява
в мрака самотно контакта;
Грамофонът е сит, вече спи-
сън го наляга след акта...

А пък аз в тишината седя,
там, в поле необятно;
със филия в ръка...И от сълзи не спя,
щом се вгледам натам-наобратно...