автор: _katerina_

От години работя в онкологичното отделение, с много тежки съдби се сблъсква човек на такова място. Потрисат те до дъното на душата. Някои хора казват-" Вие сте свикнали". Не, няма свикване. Има неща, с които не можеш да се примириш и да приемеш за даденост.
В първите дни, когато започнах работа в тази клиника, идва една колежка в манипулационната и се обръща към лекар -
- Доктор Иванова, хайде идвайте да извадите китката от ръцете на баба Минка от тридесет и четвърта стая.
Чудех се за какви китки иде реч в първия момент. Отстрани погледнато изглежда нечовешки черен хумор, но впоследствие осъзнах, че без него човек не би оцелял в такава обстановка. Много е тежко, когато виждаш млади хора да страдат. Една от тях беше Валя. Жена на тридесет години, интелигентна, суетна, прагматична. Беше съсипана от диагнозата рак на гърдата. С помощта на безкрайно обичащия я съпруг, тя преодоля тежката химиотерапия. На контролния скенер не се виждаха метастази, за медицината тя бе в добро здраве. Но пристига след известно време Валя по спешност, получава пристъпи на сърцебиене, кръвното й рязко спада и колабира. В момент на подобрение сядам до нея -
- Валя, скенерът е чист, ти си в добро здраве. Психически си се сринала. Събери сили и продължи напред. Повярвай, че си здрава!
Но тя не искаше и да чуе -
- Не, аз съм много зле. Не виждате ли, че съм много болна!
Изпадаше в истерия от страха, който я беше обзел тотално.
Продължих с опитите -
- Валя, отиди на ново място. Успокой се, забрави за болестта. Запознай се с нови хора, разтовари се от ежедневието.
- Не, аз бях на друго място и се разболях повече. Не видя ли, че на ръце ме донесоха?!
За мен Валя се беше отказала от живота и от себе си. Едва ли имаше нещо на този свят, което можеше да я накара да повярва отново в този същия живот и да продължи напред. Кожата й вече беше повяхнала, посивяла, косата несресана. Тя просто забрави за себе си, отричаше се доброволно от живота.
Всички казваме "Божа работа", когато нещо се случва, но забравяме, че имаме привилегията на свободния избор.
На новия скенер се виждаха две големи метастази. Валя беше изписана с влошено състояние. Дълго време не ни посети. Питахме се един друг колегите някой има ли информация, какво ли е станало с нея. Аз я бях включила в приятели във фейсбук, дадох й имейл, но също нямах връзка с нея. Валя изчезна, не смеех да си помисля лоши работи.
Един ден получих писмо.
" Това, което ти пиша, ще ти прозвучи налудничаво, но е истина. Мъжът ми узнал за един медиум в Бразилия. Категорично заяви, че ще отидем дори, ако трябва на ръце да ме носи до там. И тръгнахме. Пътуването беше много изтощително. Три полета, единият от които дванадесет часа. В Бразилия мястото е изключително енергийно, просто въздухът вибрира. Много екзотично и тайнствено. Ставаш спокоен, всичко излъчва мир и хармония. Центърът, в който се намираме, е боядисан в бяло и синьо. Препоръчително е да се носят бели дрехи. Тук изгревът е като розова мечта, а залеза - като наредени портокалови резени. Песента на птичките е като лечебна музика, а слънцето гали толкова нежно, като че ли така трябва да се изразява любовта без думи. Потънах в друго измерение. Навсякъде по стените има красиви картини, а в центъра на лечебната зала - голям триъгълник. Символизира Бог и Светото семейство. Тези, които всъщност лекуват, са духове на действително съществували лекари. Наричат ги Ентитис. Според медиума, целия процес на изцеление се ръководи от Божественото съзнание. Тези духове използват медиума за контакт с хората. Той стои на един стол в голяма зала, под триъгълника, а хората минават един по един пред него. Всеки си е написал на листче какво иска, от каква болест иска да се излекува, на родния си език разбира се. Имаше германци, холандци, японци, всякакви националности. Медиумът слага ръка върху листчето и казва какво лечение препоръчва - билкови хапчета, кристално легло, духовна операция или медитации. Медитациите продължават три часа на едни дървени пейки, много трудно се издържа. Дават също и напътствия за лечение от традиционната медицина. За първи път преживях усещането за безусловна любов. Духовните същности не отказват помощ, но казват, че действат по Вселенските закони. Според тях мисълта е вид енергия, която притегля подобна на себе си. За да получим лечебна информация, трябва да изградим подобна в себе си. Те казват, че най-лесния и бърз начин за това е молитвата, изпълнена с вяра, любов и благодарност. Тук научих, че има две основни причини за появата на болестите - неправилното хранене и неправилното мислене. Когато нашето тяло започне да ни говори с езика на болестите, то иска да осъзнаем и променим своя начин на мислене и действие. Повечето хора живеят с мисълта, че някой е длъжен да ги поправи. Истината е - не са осъзнали, че никой не може да им реши проблемите, ако сами не започнат промяната. Медиумът ни учи -" Болестите идват при нас по кармичен път или защото сме предизвикали достатъчно условия за тях."
И в двата случая ние сме тези, които трябва да се борим за себе си, а не да чакаме някой с вълшебна пръчица да ни реши проблемите.
Медиумът прави и духовни операции. Пациентите, които трябваше да бЪдем оперирани, ни отделиха в друга зала. Седнахме, предупредиха ни да бъдем със затворени очи през цялото време. Чухме, че медиумът влиза. Започна да изговаря молитва, с която призовава Ентитис да дойдат да ни оперират. Не може да се опише какви болки изпитах. Болката ми беше в гръбнака, знаеш там са метастазите. Имах чувството, че прешлените ми са зарчета и някой ги е хванал в шепа и ги върти. Много болеше, на няколко пъти ми се искаше да стана и да си тръгна, но издържах. На следващия ден ни заведоха на един вълшебен водопад, което също е част от лечението. Стояхме до падащата вода, слушахме песента й, а водата беше божествено синя. Казаха,че на това място имало огромни сини пеперуди и който ги види ще оздравее. Слава Богу видях ги, уникални са! На третия ден ни заведоха високо в гората, а долу се виждаше нещо като джунгла. Казаха ни да се обърнем към джунглата и да си спомним как сме се почувствали в първия миг на поставяне на диагнозата, и каквото ни дойде на ум да правим. Едни крещяха, други ревяха, трети повръщаха, много странно преживяване. Улучихме дъждовния период и в този дъжд обстановката стана още по-призрачна.
През останалото време ни учат как да променим начина си на мислене. Не казвай на детето - Облечи се, ще настинеш! А трябва- Облечи се, студено е!
След духовната операция на седмия ден вечерта трябваше да облека бели дрехи и да си легна не по-късно от полунощ. Ентитис трябваше да ми свалят "конците". Посреднощ чаршафа изведнъж се повдигна, но понеже ни предупредиха каквото и да чуем да не отваряме очи, аз ги стисках. Усетих боцване в гръбнака. Сега изчаквам четиридесет дни, толкова препоръчват да се възстановя и ще дойда да направим контролен скенер. Това е. До скоро."
Когато видях Валя на вратата на отделението не можех да я позная. Сияние се раливаше около нея.Очите й танцуваха, с приятен грим и стилна прическа - очарователна магнетична млада жена.
Прегърнахме се, оформихме документите и я изпратих да направи контролния скенер.
На следващия ден тя дойде разплакана -
- ЧУДО!!! Метастазите ги няма! Аз съм излекувана!!!
Когато се родим заставаме в основата на стълба, която трябва да изкачим. Има по-ниски стъпала, има и по-високи, по-стръмни. Всеки сам избира как ще ги преодолее. Първата крачка е увереността, а нашата първа природа - Любовта.