автор: ivanstefanov

Приседнаха…
В ъгъла…
Настрани от хората…
Двама…
Побелял, олисял, попрегърбен…
И посребряла, потъмняла, пречерняла…
И се гледаха…
И мълчаха…
И поръчаха…
И отляха- за „Бог да прости”…
И отпиха..
Беше си дошла…
Да си изпрати мъжа…
На оня свят…
Че той…
На тоя не издържа…
Някога…
По онова време…
Той и мъжът й работеха заедно…
Тя идваше често в ателието…
Хубава беше!
И се казваше Елена!
Идваше, присядаше, заговаряше…
Сипеше думи…
Чуваше се песен!
Не говореше жена…
Чуруликаше славей…
Та тогава я прекръсти…
Викаше и …
-Чик чирик!
-Чик чирик!
Беше още млада…
Беше даскалица!
Учеше децата…
На другите…
Свои още нямаше…
И настъпи новото време…
И настъпиха промени…
И закриха училището…
И я преместиха в друго…
Закриха и него…
И обикаляше и тук…
И обикаляше и там…
И при тези, и при онези…
И все едно…
Чик чирик- без работа…
И в ателието…
Де работеше мъжът й…
И там…
И там се нещо промени…
И там без работа останаха…
А бяха майстори!
От класа!
И помръкна живота…
И посивя…
И помътня…
И тя не издържа…
Замина!
Някъде…
Отпиха…
Проговориха…
Как е тоя, как е оня…?
Жив ли е тоя, жив ли е оня…?
Къде е тоя, къде е оная…?
И поръчаха пак…
Той замълча…
Нямаше какво да каже…
Всичко се виждаше….
Беше побелял..
Беше посребрял…
Беше ужким живял…
Тя продължи…
Къде е била толкоз години…
Де е по света скитала….
Де е работа търсила…
Що е правила…
Как е живяла…
Как е слугувала…
Как е болни гледала…
Как е подове мила…
Как е жилища чистила…
Как е пазарувала…
Как е готвила…
Как е прала…
Как я заглеждали…
Как я опипвали…
Как я питали …
Защо е дошла?
Каква е била?
И не вярвали!
Ни че тя такава е била…
Ни че мъжът и такъв е бил…
Тя говори…
Тя разказва…
Гласът и не пее…
Гласът и плаче…
Пред него не е Чик чирик…
Пред него не пее славей…
Пред него плаче слугиня…
И е навел глава…
И гледа в чашата…
И му иде да вие, да вие…
Уши да запуши…
Да не чува…
Че очите…
И притворени, и замъглени…
Виждат Елена…
Хубава кат богиня…
А ушите дочуват:
-Бях слугиня…
-Бях слугиня…