Живея между себе си и другите,
не дързостна, но тихо упорита.
И все преравям вътрешните угари
за семе неприбрано, неоткрито.
Живея с чувството, че съм измислена
с неясна цел и тайно откровение.
И пиша, но дали съм го написала,
това, което иска се от мене?
Дали, строена между много пишещи,
откривам истинското свое кредо,
или творя камари от излишъци,
с които този свят изглежда беден?