Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 2
Всичко: 853

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтана ли най-после стихотворение?
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

От яростната фехтовка на дните
офейкват всички възможности,
за които наивно мислехме,
че ги притежаваме – сега и до смърт.
Бездарно обичаме,
толкова ни е и талантът да пишем.
Към набъбващия от грапави молитви небосвод
протягаме светлосенчести ръце -
не, не извръщайте смутено лица!
За какво ни е Страшният съд,
щом в страшен сън си живеем -
далечни, намръщени,
пространно обезумели?
Най-безсилното ни оръжие
е уязвимата ни същност, толкова преходна.
Триумфираме в островчето си от самота,
за удобство наричано социална мрежа,
а сме антисоциални до ступор.
Навярно сме недорасли за Бог
и такива ще си останем,
вклинени в къртичината си от лицемерие,
но как да кажа „не вярвам във вярата”,
като на мига ще ме погнат с каквото намерят
гласовити лъжепророци и тягостни фанатици:
„Как е възможно в Господа да не вярваш,
това е кощунствено, нелепо и нечувано
светотатствено явление?”
А е толкова лесно да слисаш
непознатия себе си,
като признаеш:
„Не, не вярвам в Господ,
вярвам в човека, който е Бог”.


Публикувано от aurora на 04.10.2013 @ 11:56:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
386 четения | оценка 5

показвания 22218
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Стана ли най-после стихотворение?" | Вход | 24 коментара (65 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стана ли най-после стихотворение?
от daro на 04.10.2013 @ 12:52:47
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам, доколко го осъзнаваш, но тук долавям един дързък пробив в предстоящото. Мировите Духовни вълни си имат своето обективно предназначение и не се съобразяват с твърде отекчителното религиозно остаряване. Прощението стях ще бъде болезнено, дълготрайно, но и неизбежно. За това ще ни е нужна жертвена цялост.

човека е божествен - бог, но още не е Бог

(.)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 13:04:03
(Профил | Изпрати бележка)
Та моите думи са само хипотетични настроения, затова и кавичките преобладават.:) Но ти признавам, че си направил грандиозен прочит, изобщо не очаквах подобно разбиране.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от daro на 04.10.2013 @ 12:54:20
(Профил | Изпрати бележка)
... а със заглавието, кой питаш, молим? ;)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 13:01:19
(Профил | Изпрати бележка)
Който го чете, разбира се, него питам.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от daro на 04.10.2013 @ 13:20:00
(Профил | Изпрати бележка)
Аааа, това да го кажат специалистите по структори, форми, фигурки и т.н

моя милост само изживява и белодробно диша с текста ;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 13:32:45
(Профил | Изпрати бележка)
Време е да спра да мъча думите и само да си дишам.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 04.10.2013 @ 14:04:02
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Стиха стана, отупа си главата, поради липса на шапка, която някой ден ще бъде промушена, пърхута на възможностите се посипа върху небосклона, островчето Аз и трите бутилки светнала вода. Социума си загуби ума и дума, посочи виновният с най острият връх на молитвата и същността й разсърдено се закърфичи в една Вяра. Вяра подсмръкна, кихна слисано в междуредието и Стиха приклекна.
Но отново стиха се изправи изправи посочките си и едногласно посочи мрежата от вина.
И в бутилките водата стана вино, виното - оцет, оцета - дух. Вяра подхвана под ръка човека и му рече "Имаш ли 80 кила Вяра, то и планини ще си качиш на главата".

А сега де? Стана ли от това преразказ по картинка?

Поздрави


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 17:16:31
(Профил | Изпрати бележка)
Че това си е цяло стихотворение - нареди го вертикално и си готов.:) "Стоновете на приклекналия Стих" бих сложила за заглавие.;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Rodenavlotos на 04.10.2013 @ 14:54:36
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, де да бях Бог, а то на всяка крачка и все за нещо на някого се моля. :))) А реша ли да се направя на Бог, правя най-големите си грешки.


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 17:25:07
(Профил | Изпрати бележка)
Вероятно молитвите ни затварят навътре в себе си, в самата ни личност, вместо да ни отварят навън, към Него, а и може би ние сме най-голямата Му грешка или пък матрицата е грешна, но това не ни е дадено да разберем. Така ме зарадва, че за първи път ме тупна ей така, по ръбатото рамо.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Kanegan на 04.10.2013 @ 15:09:50
(Профил | Изпрати бележка)
Да мисля си, че е станало стихотворение и още как!!!

Та то е е проглас към нещо , което вечно търсим извън нас, а то е вътре в нас.Бог не е в мисъл, размисъл, търсене.Просто играй си играта като дете, а той самия е в тебе!Благодаря МД!


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 17:31:04
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, доживях да напиша стихотворение.:))) Сега сериозно - всички отговори са верни и неверни едновременно, защото нашият ум не може да обхване такъв мащабен първоизточник, колкото и да си мислим, че сме достигнали същината и в точно това е ядрото на вярата, поне според мен - да вярваш въпреки.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от missana на 04.10.2013 @ 15:36:40
(Профил | Изпрати бележка)
Засега съм последен сред коментиралите твоя текст, но не поради нежелание да бъда първи, а защото за пръв път, откакто е поместен имам достъп до клавиатура.
Образите ти ме бият като камшищи през лицето и като прилепи в пещера кълвят очите ми. "Яростната фехтовка на дните" - красиво, неочаквано, мултидименсионално казано. Самодостатъчен израз-изречение, носител на суперквант поезия. И от него се отприщва, като от едно надвиснало небе, пороят на мислите ти - змии с философски опашки. Много, много истини си казала и всичко е вярно. Светът, който сами си създаваме не е Острова на блажените, а Острова на лицемерието /съгласен съм/. Този страшен сън, който обезсмисля дори и Страшният съд, е сън който сами си сътворяваме с душите и сърцата си. Той е продукт изцяло наш, не ни е натрапен от друг, за да го проклинаме. Ние самите сме собственото си Проклятие /съгласен съм/...И стигаме до идеята за антроподемона - Човекът-Бог. Да повярваме в Него /съгласен съм/. Защото Бог е мъртъв /възклицаваше Ницше/.
Но аз само за едно се моля след финала на това стихотворение /в което, признавам си, се влюбих/. Лесно е да се откажем от Създателя и да го припознаем в нещо друго /лесно, защото Той е навсякъде/. Можем дори и да престанем да вярваме в него. Но горко ни, когато Той престане да вярва в нас!

Възхищение пред текста ти и поклон: ММ


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 17:55:56
(Профил | Изпрати бележка)
От толкова гледни точки си го разгледал скромното ми текстче, че не мога звук да отроня, честно си признавам. Написах го, защото истинският ни живот сякаш вече е само тук, някъде из клавиатурните клавишчета и изпаднах в дълбока и позорна патетика, поради бедничък речников запас - как да опишеш нещо, което се смята за съвсем нормално, та то си е зависимост - да съзерцаваш света през компютърния монитор до степен такава, че да не те интересува света отвън.
А тайничко се надявам Той да не престане да вярва в нас, защото да не вярваш в Него пак си е вяра.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от missana на 04.10.2013 @ 18:07:04
(Профил | Изпрати бележка)
Да, невероятно го каза: "да не вярваш в Него пак си е вяра". Покойният ми баща казваше: "Атеистите също са вярващи - те вярват в Бог Атей!"
А най-добре го е казал Блез Паскал /с риск да се повторя, ако вече съм го споделял с теб/: "В предсмъртния час можем да изпитаме само един от двата вида страх - страхът на атеиста и страхът на вярващия. Първият се страхува да не би Бог да съществува, а вторият - да не би да не съществува!".

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 22:04:23
(Профил | Изпрати бележка)
Поради необвързаността ми с ни една религия, мога да гарантирам обективност.:) Тежък случай съм - не вярвам, но в някои ъгълчета на ума си съм сигурна, че Го има (предполагам, че с повечето от нас, хората, е така).

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от missana на 04.10.2013 @ 23:00:56
(Профил | Изпрати бележка)
Само, за да не пропусна подходящия момент, споделям, че за мен Вярата е усещането за невидимата пъпна връв, но не с Майката природа, а с нещо, което стои отвъд нейния декор. Усещането, че не сме само тук и сега /т.е. временно/, а сме били и ще бъдем винаги. Че сме част от Всичко и едновременно с това То е част от нас. Религията има твърде малко общо с Вярата. Тя е див или цивилизован фанатизъм, но при всички случаи /и тук съм напълно съгласен с класиците на марксизма/ е вид опиум за народите.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 13:07:07
(Профил | Изпрати бележка)
Далеч съм от мисълта да се изживявам като своего рода гуру, просто ми се искаше да извикам.:) Колкото и да я отричаме, имаме нужда от нея, Вярата, обаче изчистена от предразсъдъци и дитирамби, простичка и очовечена, но всеки си има свое мнение в това отношение и всяко едно от тях е правилно, защото можеш да обърнеш от вси страни догматиката и да я приложиш, както я усещаш.
Усещанията ни за Вярата с теб са сходни, ако и да не се припокриват изцяло.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от missana на 05.10.2013 @ 20:49:18
(Профил | Изпрати бележка)
А това изключително много ме радва!
Проникновена неделя!

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 22:11:38
(Профил | Изпрати бележка)
Да радваш другите означава да зарадваш и себе си (пусто его все се кокори, където не му е работа).:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ANG на 04.10.2013 @ 15:53:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
Творение


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 17:57:48
(Профил | Изпрати бележка)
А така ми се искаше да е С Тихо Творение - с тишината си да твори поне мъничко, то е ясно, че не е стихотворение, а клеймо върху сърцето ми.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ANG на 05.10.2013 @ 16:52:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
съъъъбота събота вечер
веечер на мойте мечтиии

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 19:58:32
(Профил | Изпрати бележка)
Припява той, предвкусващ какво му е приготвила благоверната.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от kasiana на 04.10.2013 @ 15:53:55
(Профил | Изпрати бележка)
Перфектно е, Мери- Дес!!!!!

Няма да му правя дисекция, само знай, че не спира приятно да ме удивлява твоята Духовна Вселена - многоизмерна като на Самия Него, когото зовем Бог!!!

Бъди!!!

Каси


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 18:00:13
(Профил | Изпрати бележка)
След толкова емоционално изказване се зачудих как мога да удивлявам, но щом го твърдиш със сигурност офейкваме със Свилен да го отпразнуваме.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ATOM на 04.10.2013 @ 16:14:28
(Профил | Изпрати бележка)
:-)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 18:01:14
(Профил | Изпрати бележка)
Това не може да бъде - от 30 текста насам не си ми се ухилвал, събитие си е, откъдето и да го погледнеш.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ulianka на 04.10.2013 @ 17:23:07
(Профил | Изпрати бележка)
Бог ли ни създаде или ние създадохме бог? :) Всички социални мрежи имат за цел да ни направят антисоциални! За съжаление го постигнаха адски бързо :( Талант е, когато творбата стига до сърцата на хората... и ето, че твоята стигна:) Поздравления!
------

"Да остане до мен, ако иска.
Да не бъде страхливец, че мога
ей така точно аз - атеиста,
да убия в душата му Бога.
А, когато накрая му втръсне
и извади до сетен пироните,
в този момент ще възкръсне
вярата всъщност във хората." - нескромен цитат от моя "Монолог на атеиста" ;0


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 20:16:14
(Профил | Изпрати бележка)
Затова не участвам в социални мрежи, освен тук - сайтът си е вид социална мрежа, щем не щем.:) Но аз съм си антисоциална по рождение, така че никой не ми е виновен.:))) Талант е твоят монолог, моето е вършеене по клонаците на думите - те ме тормозят, а аз тях дваж повече.;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Iszaard на 04.10.2013 @ 18:09:09
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, всеки ще отрече лицемерието, както и че сме "антисоциални до ступор" :))) Аз пък не го отричам и ми е по-добре... Страхотно си го казала. Съгласна съм с теб на 101 процента. Поздрав!


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 22:00:30
(Профил | Изпрати бележка)
Декларативността ми е в повече, но това са рисковете на неумелото писане.:) Теб те ценя заради откровеността, факт.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 04.10.2013 @ 18:15:48
(Профил | Изпрати бележка)
Религията ни ни вменява закостенели догми, но за нашите нови прозрения сигурно биха ни отлъчили от църквата...
Сигурна съм, че ще има една религия и тя ще обедини света:)
Поздрави! :)))


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 22:06:16
(Профил | Изпрати бележка)
То и сега е една религията, но е необходимо време това да се осмисли. Добре е, че отникъде няма да ме отлъчат, тъй като никъде не принадлежа.:) Силно мой човек си, знам.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от roza1 на 04.10.2013 @ 19:43:02
(Профил | Изпрати бележка)
Какво стихотворение?!
Това е взрив! Отприщване на силата на духа над статуквото.


Поздрави МД!:)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 22:10:13
(Профил | Изпрати бележка)
Взривотворение значи.:) Боя се, че думите нищо не могат да променят, а само да констатират, но за всеки случай съм запазила и за теб две кила тротил.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от anonimapokrifoff на 04.10.2013 @ 20:56:53
(Профил | Изпрати бележка)
Вчера казах, каквото казах. Днес го потвърждавам.


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 04.10.2013 @ 22:13:02
(Профил | Изпрати бележка)
Днес отново ти благодаря, че те има - ти си чудо някакво, но дали земно или извънземно, все още гадая.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariniki на 04.10.2013 @ 22:37:19
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
Най-безсилното ни оръжие е уязвимата ни същност, толкова преходна...
сякаш усещам как думите ти напират отвътре изливайки се в едно
силно поетично откровение... Деси, поздравления...


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 10:01:08
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно му личи, че е напляскано на дъх един.:) Но поетика при мен няма, защо да се лъжем сега.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Meiia на 04.10.2013 @ 23:04:33
(Профил | Изпрати бележка)
бих превела...
Стана ли най-после Съ-творение?!
:)
и нищо повече няма да кажа:)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 10:20:38
(Профил | Изпрати бележка)
Че какъв по-добър превод бих могла да желая.:) И това струва повече от едно чувалче с думи.;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от shrike на 04.10.2013 @ 23:41:36
(Профил | Изпрати бележка)
Мария-Десислава, толкова е лесно да слисаш. Страхотен текст! Браво!


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 13:01:02
(Профил | Изпрати бележка)
Лесно е да го напишеш, но после трябва да имаш силата да го понесеш.:) Аз ти благодаря за страховитите думи.

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от daro на 05.10.2013 @ 12:08:02
(Профил | Изпрати бележка)
Да вярваш или да не вярваш във вярата е безсмислен въпрос, когато се отправя към ума - дори и проницателен той все пак си остава дуален. Отправността е към духа, за който са необходими антенки, ясночуващи.;)

пътя на безсмъртието се ходи с вяра - идея за Вечност
Възкресението е осъществена идея на Живота

социалните мрежи са реакция на пустотата, отчуждението нямащи нищо общо с творческата самота, която ражда идеи за единение в духовността - с тях се ловят само риби... и то в преобладаващата част, сладководни ;)
( ей, ся си изядох боя ;)))

... забравихме ли, нехаем ли, че имаме Завет от Човека за човека
Деска...

(.)



Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 05.10.2013 @ 16:40:22
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам готови отговори, понеже съм си обикновено човеченце и не ме терзаят канони, тъй като нямам оформени такива в ума си - за зло или за добро. И е вярно, че духът е този, който го гложди изконния въпрос - има ли Го, няма ли Го. Почти съм сигурна, че онзи Завет, за който говориш в същността си е точно това - да ни обединява едно, а не да ни разединява на религиозни, по-религиозни и най-религиозни и то е Любов, от Любовта се ражда Вярата и Любовта предхожда всяко Възкресение.
И все ми се струва, колкото и богохулствено да прозвучи, че Той е искал просто да събере всички вярвания в едно-единствено, дали е бил разбран напълно или пък не, това няма как да разберем.
Социалните мрежи са си обикновен отдушник на алиенацията ни, там се чувстваме свободни да сме такива, каквито не сме или пък обратното, за който има нужда от това. За мен пък този сайт ми е спасението да не изпадна в тотален битовизъм и да попадна в други селения - всеки търси островчето си сред хората.

Как ме изтърпя след тази логорея, само ти си знаеш.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от desert_inrose на 06.10.2013 @ 11:36:26
(Профил | Изпрати бележка)
какво значение има дали е стихотворение
//аз лично, като чуя тази дума и си представям някой да обяснява, че детето ще казва стихче на тържество в градината :р

а за социалната мрежа...
тук съвсем естествено и достатъчно безплътно е да се споделят емоционални текстове
няма как да бъде така плавно и леко в грубата реалност - както представянето, така и възприемането на съдържанието
поне за мен
(най-малкото, когато някой чете на глас, придава свой прочит, а това отнема от уникалността на текста понякога ;)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 06.10.2013 @ 11:53:04
(Профил | Изпрати бележка)
А така, това е вечик третосигнално възприемане - дай да ти жулна едно галване по бузката.:) Ами така, де, ново стихотворно форматиране си е нужно, каква е тази остаряла дефиниция.;)

Значи можем да достигнем до мащабния извод, че нета ни облагородява по особен начин, всякакви скришнинки съумява да извлече от нас - това е достатъчно да го наречем гениално изобретение, ако се спазва нужната му дозировка.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от desert_inrose на 06.10.2013 @ 12:25:39
(Профил | Изпрати бележка)
е, да кажем че и различните стилове си имат място
както и текстовете без собствен стил ;) - просто може да не им е дадено име или никога да не им се даде
исках да кажа, че за мен съдържанието е по-важно, даже е водещо

разбира се че мрежата е гениално изобретение
само че е мрежа, нали...

//а за човека-бог и за бога в човека ще философствам при теб друг път, щото нещо ми е замъглено днес; ти определено човъркаш темата ;))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 06.10.2013 @ 13:48:17
(Профил | Изпрати бележка)
И за мен съдържанието е на първо място, но защо ли упорито искам да се напъхам в някакви калъпи, при положение, че хич ме няма в писането.:) Мрежата си оправдава името, неслучайно е наречена така, но пък има и добра страна - в мрежичката се надушват сродните души, нямам предвид в любовно отношение, а като начин на мислене и усещане. Как щях да те открия иначе?;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ami на 06.10.2013 @ 14:27:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
станало е...история на (стихо)творението;) пък ние сме си Бог в смисъла на това че сме от същото ..


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 06.10.2013 @ 15:01:31
(Профил | Изпрати бележка)
Само ти можеш с една шепичка думи да кажеш всичко и да затръшнеш чевръсто и с апломб всякакви тълкувания.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от ami на 06.10.2013 @ 16:25:35
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
а..мога..толкоз знам просто ..;-)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 06.10.2013 @ 20:06:52
(Профил | Изпрати бележка)
Хайде сега скромности.:)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от secret_rose на 07.10.2013 @ 20:17:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Искам да пиша като теб...


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 08.10.2013 @ 10:06:03
(Профил | Изпрати бележка)
Повече от комплимент си е това, но не ти трябва подобна разчорленост - ти пишеш далеч по-добре и доста хора могат да го потвърдят.;)

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от typa на 09.10.2013 @ 21:33:14
(Профил | Изпрати бележка)
Виж ти, само какво съм изпуснал,
докато се опитвах да избягам от бог.
Но как да избягаш от себе си, пусто.
И как да направя света по-широк?
"Не вярвам във Господ, вярвам в Човека",
макар и да съм не дотам талантлив,
ще го изчакам две-три хиляди века,
пък после ще видим. Големият взрив
е отдавна история.
Преди него не помня, получих амнезия.
В момента подготвям фитила за Втория.
Дано да успея поне този път -
преди да разцъфне светът като фрезия,
да смеля на атоми Страшният съд! :)))


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 09.10.2013 @ 21:58:31
(Профил | Изпрати бележка)
Как ми липсваше само -
човек или бог - все едно.
Такава поема, признавам
сразено, не мога да сътворя.:)))

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 12.10.2013 @ 23:45:31
(Профил | Изпрати бележка)
Стихотворението е страхотно,
но моите адмирации са за финала ;)


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 13.10.2013 @ 12:24:24
(Профил | Изпрати бележка)
Никак не е малко, даже е прекалено много (за мен:))).

]


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 24.10.2013 @ 14:09:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
мн ми хареса :) :) :) комплименти!


Re: Стана ли най-после стихотворение?
от mariq-desislava на 24.10.2013 @ 14:14:11
(Профил | Изпрати бележка)
Стига, бе, такова дръгливо нещо никак не си е за харесване.:)

]