автор: daro

По изгрев,
перце в ръцете на дете –
сърце подхвърлено към никой
изнемощява в крехък порив.
Пас на халост?
Пас към Хаоса!
Настанилият се хаос
невидимо си пасна
в неукрепналата цялост.

След пладне,
неизменната усмивка Мъдрост
низпусната усърдно към земята
натежава с дарове от благост.
И нещо, чуваш ли да тупка
в орбитите на момче,
в обемите от нищета…
от свареното яйце на пясък?

Добродушното отроче
надживяло в мисъл старостта
на босо протополи.