автор: LeoBedrosian

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.

Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова идея. Да организира игра, томбола в интернет.Да спечели от любопитството на хората като им обещае печалба. Хазарта е в същността на човека. Кой не мечтае за лесни пари?

Идеята бе да се задават въпроси. Поднася на феновете история, която им подпалва въображението, възбужда им фантазията и желанието за бърза печалба. Всеки може да му задава въпроси на които може да се отговори само с "Да" или "Не". Който иска да попита плаща само пет долара. Ако познае отговора печели Джакпота! Колко са пет долара? Кой не би платил? Реши и го осъществи.

Първата история е тривиална. Удиви се колко много хора се впуснаха в приключението, колко много се запалиха по историята му. А тя се състои само от седем думи: "Той отвори устата си и тя умря". От кандидат изследователите се изисква да отгатнат кой е той, коя е тя и най-вече какво е злощастното стечение на обстоятелствата, та простото отваряне на устата му е довело до леталния изход на нейната кончина. Въпросите заваляха като есенен дъжд, а с тях и парите. Не бе предположил колко много са кандидатите да открият отговора и да платят за това малката сума, която се мултиплицира в тлъста печалба в банковата му сметка.

И така началото е поставено. Най-после някой оцени една от идеите му и беше готов да плати за това. На всичкото отгоре този някои съвсем не се славеше със особен интелект. Не липсваха въпроси дали отворилият устата не е огнедишащ дракон, който незнайно защо е решил да изпепели клетата принцеса. Вероятно защото тя е по-красива от него, или просто е сгрешил отвора и вместо да ѝ разкаже приказка се е оригнал, а това е довело до огнената кончина на момичето.

Друг пък реши, да бъде оригинален и предположи, че историята е поставена неправилно, а автора ѝ е сбъркал първия глагол. Който виждате ли е трябвало да бъде "затвори", при което звярът е умъртвил горката жертва, прегризвайки гърлото ѝ. А този мискин, автора е решил да забогатее на гърба, видите ли на горките наивници, решили да отделят цели пет долара от гладните гърла на децата си.

Имаше дори случаи на откровени ругатни и излияния, които трудно биха се съвместили с добрия тон, но това не го притеснява. Всеки може да го ругае, стига да си плати петте долара.

Но вечно щастие няма и тая максима не го пропусна и него. Когато въпросите ставаха все по-конкретни и примката се затяга все по-силно дойде и ключовият въпрос. В една мрачна ноемврийска вечер потребител с псевдоним DollyParton бе решил да оригиналничи точно в момента когато от прозореца с банковата му сметка му се хилеше кръгличката сумичка от един милион и триста хиляди долара.

Как Доли Партън? Коя е тя, че да му задава въпроса тия двамката герои циркови артисти ли са? Изведнъж бягащите цифрички в банковия му профил замряха. Толкова му се искаше сумичката да продължи щастливия си растеж, че даже за момент се поколеба дали да не изшмекерува. Което в неговия случай щеше да си е чисто углавно престъпление. Мозъчните му клетки трескаво комбинираха времето за което може да изтегли милиончето и да се метне на първия възможен превоз до Аруба преди някоя решителна групичка от прецакани зомбита да му отнемат тая възможност.

Но защо да го прави? Играта не е приключила. Дори да потвърди цирковите професии на героите никой още не е отгатнал нито мотива, нито технологията на смъртта. Има още надежда и цифричките в сметката пак запълзяха нагоре. Но един въпрос се загнезди измежду гънките на комбинативния му мозък и не му дава покой. Как така Доли Партън точно ще разбие брилянтната му история? Има нещо гнило и той трябва да го разбере, ако не иска да се прости с тлъстия Джакпот.

Маркира отговор "Да" и веднага се метна в мйел-клиента, където се съхраняваха адресите на всички участници в играта. Реши да бъде директен и да предложи на Доли да делят печалбата. Вероятно зад захаросания псевдоним се крие някоя очилата интелектуалка, която няма да има нищо против да бъде включена в преразпределението на бъдещите печалби срещу отказа да играе по-нататък в тази игра. Вложи силата и убедителността на цялото си красноречие, даже ѝ предложи изискана вечеря на свещи с евентуален романтичен финал. Бе готов да преспи с всяка една от змиите на Медуза Горгона само да му оставят възможността да забогатее бързо и безболезнено.

Веднага заваляха предположения от вида: "Той е тигър, който е извадил зъбите си от пробитата артерия на дресьорка, при което кръвта ѝ е рукнала и е настъпил фаталния край!" или "Той е клоун-атентатор, усвоил умението да изстрелва отровни стрелички с устата си, а тя - известен политик, предопределен да умре сценично". Желаещите за Джакпота не секват, но Доли не му се обажда. Вече се беше уморил да отговаря, че Той не е слон, който така е ревнал, че е пръснал хипоталамуса на горката въжеиграчка, когато получи мейла. Доли Партън му пише. Трескавите му пръсти едва смогват да насочат правилно курсора и да отворят заветното писмо. Какво ли го очаква? От тъмния екран изплува прозорец и той се зачете.

"Здравей хитрецо! Пише ти едно злочесто момиче приковано от седем години на инвалиден стол. Сигурно се чудиш как така още с първия си въпрос се приближих толкова близо до истината. Трепериш ли от любопитство? Спокойно, и до там ще стигнем, но първо ще трябва да ме изслушаш и това, което ще прочетеш няма да те зарадва.

Съжалявам, че ще трябва да отклоня поканата ти за интимна вечер, но от кръста на долу съм съвсем безчувствена и интимността отдавна е спряла да ме интересува. Поне във вида, в който ми я предлагаш.

Името ми е Зинаида Павлова и преди съдбата да ме прикове на количката бях циркова артистка. Наистина бях известна и талантлива. Публиката по света ме обожаваше и се къпех в изобилие от слава. Както сам се досещаш не ми липсваха обожатели а ухажването им ми беше втръснало. Сигурно си прекалено нетърпелив да разбереш какъв ми беше номера, с какво заслужавах цялата слава и популярност. Бъди търпелив и до там ще стигнем.

Обикаляхме света с най-известната руска циркова трупа и на всякъде обирахме овациите. Печелехме добре, бяхме млади, известни и богати. Но както става в трагедиите блясъка на славата не ни пощади.

Най накрая ще разбереш защо отгатнах толкова лесно загадката ти. Защото тя се случи на мен. Не, не загинах, но от тогава съм неподвижна и съдбата отреди да прекарам остатъка от живота си на инвалиден стол. По-добре да бях умряла. Всъщност за света аз отдавна съм мъртва. Останалото е прозаично. На едно представление в Париж реших да пренебрегна безопастността и увиснах на устата на партньора си както бях правила хиляди пъти. Горкия Стьопа, да не ми каже, че е настинал и кашля ...

За останалото сам се сещаш. И понеже познах отговора реших какво ще правя с Джакпота. Трябва да е около милион, нали? Ще го даря на Фондацията на цирковите инвалиди в Москва. Спокойно и теб не съм забравила. Ще инвестирам в разработването на сайта ти, но при едно условие. Условието е да разширим броя на акционерите и да включим още един човек. Мъжа ми Стьопа.

Това е хитрецо!

Зина Павловна."

Беше започнало да се съмва, когато той отвори играта и обяви края ѝ. Джакпота бе спечелен от DollyParton с невероятния отговор: "Той и тя са циркови артисти. Тя виси на въже, което той е захапал с уста и се върти, докато той не се изкашля."