пренаситена съм.
трябва да забравя
преди мъглата да ме облече
в окови
часовникът над времето
да се изправи
като палач. отново и отново
се пренареждам в празнини
и ставам тиха -
прегъната в ъгли на безсъзнание
прозорците затварям
със усмивка
и сънно закопчавам се
в мълчание.
...
пренаситена съм.
трябва да си тръгна
но откъде? - аз нямам
пристан.
запалвам бледността си с мокър въглен
и себе си безкрайно
пренаписвам.