Извират в ума ти въпрос след въпрос
и уж се надяваш на среща
с по-ясното себе, и търсиш за мост,
и търсиш за свързващо нещо.
И търсиш, но сякаш предимно от страх.
Висиш на въже от въздишки.
Висиш на въпроси. Пусни се от тях.
В покоя се свързваш със всичко.