автор: ulianka

Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.

След вчерашния ден боли,
от утрешния няма да сме вечни.
Ще мразим, ще обичаме. Уви,
родени сме да бъдем мимолетни.

Ще мачкаме във джоба си билет,
за който със живота сме платили.
Запазили сме място, номер, ред...
Загубили сме вътрешните сили.

Кога ще тръгна, ми все едно...
Но първо в близката горица
ще посадя поне едно дърво -
да имам дом, щом стана птица.