автор: Stasja

годините
четат и разтълкуват свещените ти мисли
полягат върху тихи улици
по-тихи от потопи

светците носят нафора на дните
лекуват раните със сребърен йодит

без кръст са думите

след тях остават парчета вятър
неподредени междуметия
солени пясъци
в които стъпките се заличават

обичаш наводнения
обичаш под вода да размишляваш
да вкорениш
единственото изречение което те притиска –
светът е сам и тъжен като риба –
самотно изречение без граница