автор: oziris

- Скъпи, аз тъпа ли съм?
- Моля?
- Добре де, ще го кажа по друг начин – стимулирам ли те интелектуално?
- Не задаваш ли малко късно този въпрос – след 15 години брак?
- Не сменяй темата.
- Добре. Истината ли искаш?
- Да.
- Хмм. Ами не, не ме стимулираш интелектуално. Но това не значи, че си тъпа, нито че аз съм по-умен от теб или каквато щуротия е родила красивата ти главица.
- Тогава защо ме взе?
- Мила, какво ти стана изведнъж?
- Днес е вечер на въпросите. И нямаш „помощ от приятел”. А и няма да получиш пари...
- Виж. Взех те, защото още от първия път, в който те видях с онзи тип, очите ти ме плениха. Никога не съм предполагал, че една алергия, от която те сълзят, може да направи някого толкова красив и невинен.
- Значи ме взе заради алергията ми?
- Забелязах очите ти, лицето ти, прекрасната ти приказливост. И сега, след 15 години не си се променила никак. Още си същото момиче, което открадна сърцето ми.
- И все пак, избяга от въпроса. Ти си умен. Може би най-умният човек, когото познавам. А се задоволи с мен...
- Не, не се „задоволих”... След втората ни среща чисто и просто те исках. Дори обмислях да ти кажа именно това – искам те.
- Значи заради секса?
- Глупости, знаеш какво е мнението ми за секса.
- Да, знам го. И все пак той е здраве.
- Не ми се говори за секс.
- Мисля, че ти се говори за всичко друго, само не и за това, за което те питам.
- Скъпа, ти знаеш, че съм постигнал много неща в живота. Ако не беше ти, вероятно нямаше да постигна и половината.
- Да бе!
- Сериозно говоря. Ти си изключително добър слушател и схващаш много бързо, стига да има кой да ти обясни. Ти винаги си била първият човек, върху когото съм прилагал уроците си, и затова сега те имат такъв успех по целия свят. Върху теб изпробвах методите за запомняне и правех това, което най-много обичам на света – обяснявах. Най-много след теб, разбира се.
- Ласкател.
- Знаеш, че не обичам да лаская хората. Освен това, си изключително пряма и честна. Повече от всяка друга, с която съм имал отношения. Ами прекрасното ти тяло? Ах, то ме вдъхновява всеки ден и ме изморява всяка нощ, за да заспивам като младенец...
- И все пак не съм доволна от отговорите ти. Можеше да си вземеш асистент, на когото да обясняваш. И има много други начини, по които да се изморяваш...
- Не знам какво искаш да ти кажа. Когато обясняваш нещо на човек, когото обичаш, това те прави двойно по-щастлив. С теб мога да говоря за всичко, за научните работи си имам достатъчно колеги. Не забравяй и кой ме подкрепяше и караше да се развивам. Дължа всичко на теб. И всеки ден благославям щурите случайности, които ме доведоха до теб. И това, че каза „да” точно тогава, когато трябваше.
- Ти задаваше правилните въпроси в правилното време. И двата – “Ще дойдеш ли с мен на кино в петък?” и “Ще ми направиш ли честта да прекараш остатъка от живота си с мен?”… Кой говори така? Не и онзи, с когото бях, когато ме видя за първи път...
- Помниш ли какво ми каза в кафето? „Да бе, ще родя три деца и ще съсипя това тяло...” Мисля, че Квант, Фотон и Суитч опровергават думите ти. А и в тялото винаги ще те бива... Гладна ли си? Батерията на слънчевия панел се е заредила. Ето, вземи USB-кабела.
- Да, поогладнях. Между другото, портът ми се е замърсил, би ли го почистил първо...