автор: Cataleya

Нозете ми са отмаляло пясъчни.
Снагата ми е хабитат за риби.
Ръцете ми - разперени са мачтите,
с накацали по тях крила на птици.
Вапоризиран дух и мисли – облаци.
Безбрежна синева додето видиш.
Пламти сърцето в композиция,
за да напомня, че ме има.