автор: rumpel

Магнолията, цъфнала на двора
през август, беше бяла и разкошна
болярка. А когато проговори
разпръсна с глас мълчанието нощно.

И славеите млъкнаха тогава
заслушани във нейната магия.
Магнолията лееше забрава
с нектар от думи, който всички пият.

Ухаеха на лято цветовете
погалвани от топлия вечерник.
В короната й като злато вплетен
бе нанизът от светлини на Перник.

Дървото от любов въздъхна плахо,
че бе видяло крепостта на Кракра
и конници, които в ред вървяха...

На гости бе дошъл мираж от мрака.