автор: galina

Не ми е еснно,
какво пък,
лятото на рамото ми дреме,
лек тен заобля спомен за летене...
Не ми е есенно,
от мен струи безвремие,
разтварям се в негата на сладостни предчувствия,
на слънчеви мечтания
и в песен на щурче,
загнездило се във душата ми.
Не ми е есенно,
това е,
на лято още мислите ухаят.