Една планета време ни дели.
И безнадеждно е като начало.
Да свири кос по другите земи
На наште да е тихо - бяло, бяло...
Какви земи – неовладени дни
сред зимите на нашто недоволство?
Изгризани въжета, хвърчила и
тонове възторг, тъги, упорство.
Живот - непозволена свобода,
сълза във мрака на квартално кино.
Очаквания, ропот, суета
и тишина в случайното казино...
Една планета време ни дели
от подредената градина
до онзи кът в незнайните земи,
за който младостта - напук - замина...
Рашел Леви