автор: pc_indi

Трябваше да избера перон,
преди бездруго в облаци да се е скрило
и някой дълъг дъжд да го прогони.
Избрах си храмът "Архангел Михаил"-
зеленият му двор и каменните стълби,
смокинята, надвесена над мен,
въздушното танго на гълъбите,
камбаната, смълчана уморено..
Отива си... Лицето ми е мокро,
но слънчев лъч през покрива прескача
и ми отнася сълзите високо,
не позволява на перона да заплача.
За да не го покапя със тъга,
да ме запомни лятото щастлива,
преди да ме остави в есента.
А как не искам то да си отива!
И колко цвят в очите ми донесе!
Колко музика в амвона на сърцето,
колко нежни, вдъхновени песни,
колко приказно залутани пътеки!
Трябва да те пусна, лято, знам.
Времето от пръстите ми те издърпва.
И не сълзи, флаконче радост искам да ти дам!
Да ти помахам с лист- зелена кърпа...
Когато пак се върнеш, ще съм тук.
Навярно същата, или пък малко променена,
а в плитката ми ще искрят пресукани
най- светлите ти спомени за мен.

http://www.youtube.com/watch?v=2l27SXFTNmk