автор: roza1

Започвам да отглеждам гарвани
на дървото на живота.
Дебело е стъблото-подходящо,
с много кръгове и белези -богато.

Рисувах дълго...
Не успях верига да направя.
Издънките ги няма.Не ги вързах.
Все бързах, бързах..

Хвърчилата си развързах-
цветът им плаши птиците на есента.
Сезона сменям и мечтата.
Миналото хвърлям във река.

Монтирам къщички по клоните-
за спомени от минали лета..
За гарвани, с които да пограча
в тишините на деня.

Нощта щом свърши, няма да летя.
Будилникът е чук. Вемето ще закова
под тънките крака на птиците -
храна за есен и за друга песен.

Ани Николова