автор: azz

Така е истинско когато
във ноздрите си тръгва август.
Нарязани весла, заляти с лято-
предвестници на нещо бавно...
В бутилките се утаяват облаци,
в главата ми люлеe се и пали
негата на случайните прозорци-
и лази като с корени в небето.
Дърветата простиха ми за лятото
защото не докоснах снеговете.
А дланите блестяха като ручеи
облизали въздишките до камък...
Протяга се като вселена утрото-
по- есенно от бягащи мълчания