автор: Rodenavlotos

Няма да кажа на никого
как реставрира душата ми,
върна блясъка на косите
и копнежа на тялото...
Този филм си е само твой –
ти си му сценаристът
и режисьорът зад кадър,
и бледият Достоевски образ....
Търсиш една история,
граничеща с безтелесност
и ще си я получиш...
Този филм тъне в мълчание...
Аз съм нямата героиня,
безплътна като мъгла,
ефирна като видение,
като дъга над морето...
Ако аз съм дъгата
в този нелеп сценарий,
ти в него си пушекът –
палиш огън и бягаш,
измъкваш се през комините,
процеждаш се през ключалките...
Никой не те е уловил –
няма и аз да съм тази...
Ще остана в мълчание
да не ти разваля шедьовъра...