автор: rumpel

Ти бе вълка, дето жаден във нощите вие,
гарванът, който над живите трупове грачи.
Извор ти бях - не поиска от мен да отпиеш,
бяла пътека, която дори не прекрачи.
В храсти и драки обраснаха твоите стъпки,
гъста гора скри от изгрева нашите грешки.
Колко ли пролети още без теб ще напъпят?
Колко сезони ще бдя да ме стопли горещник?

Колко ли змии наесен със гръм ще се сринат,
щом срещу нас се е втурнала дългата зима?